Светослав Пинтев
Догодина ще станат 20 години от откриването на бронзовата глава от статуя на тракийски цар, обявен за на Севт III, изскочила при разкопките в могилата Голяма Косматка край днешния град Шипка. Дали е негова не е много сигурно, но това е друга тема.
Има доказателства, че владетелят е бил обожествен в светилището хероон. Откриването на бронзовата глава на царя в южната част на могилата е доказателство, че за символичното погребение на евентуалния Севт III е използвана неговата бронзова статуя,от която е намерена само главата.
20 години без малко, а сякаш беше вчера… Как препуска времето, а? Ето дописката, която пуснахме навремето в „Нощен Труд“, която ми изпадна при поредното подреждане на архивите.
Уникалната бронзова глава, която екипът на доц. д-р Георги Китов откри при могилата Голяма Косматка до с. Шипка, пренощува в Археологическия музей в столицата, съобщи тази сутрин пред НТ прессекретарят на държавния глава Бойка Башлиева. Находката бе пренесена до София лично от президента Георги Първанов.
В земята главата е била закрепена с камъчета, за да стои изправена и е останала така от пети в.пр. Хр. до откриването Екип на НТ посети древния храм веднага след като кортежа на президента отнесе безценната находка. „Иманярите вече точат зъби. Различаваме ги от другите хора, личи им по погледа, по нервните движения. Има поне две групи, които само ни чакат да си заминем“, коментират археолозите.
Главата е била закрепена върху дъното на древен съд
и зарупана с ломени и речни камъни. Тя е откъсната със сила от торса. Има версия, че това е направено от омраза към владетеля и цели оскверняването на паметта му. Може обаче да се окаже част от орфически ритуал, при който вместо тялото на царя е разчленена неговата статуя като дар за боговете. 
Възможно е дори той да си е бил жив и здрав по време на церемонията, като ритуалът е замествал жертвоприношението към богинята-майка. „Траките понякога са погребвали коне, които са животни, свързани със слънчевото начало, вместо живия владетел. Скулпторът, изработил главата, е бил толкова добър, че вероятно е или Фидий (работил около 480-400 г.пр.Хр.-б.а.), който е направил прочутата в древността статуя на Атина от злато и слонова кост, или някой от школата му. Владетелят очевидно е бил много мощен и богат, за да може да си поръча такава“, разказа археологът Диана Димитрова. Учените получиха по Инернет снимка на друга подобна глава, дело на Фидий, за да я сравнят с откритата. Днес те продължават с пълна сила разкопките в тунела от дялани камъни, който е служил за вход на внушителния храм. Надяват се тези дни да стигнат до помещение, което не е затрупано като това, в което работят. „В археологията не могат да се правят прогнози. Ще дойдат и миньори да укрепят храма“, обясни пред НТ д-р Георги Китов.
„Фигаро“ писа: Най-големият шедьовър, останал от Античността
Траките били удивителен народ – величествени, изтънчени, удивляващи с богатството на злато и сребро
„Тази бронзова глава вероятно е най-красивата, достигнала до нас от времето на гръцкия свят, с невероятно добре запазените очи от стъклена паста и алабастър, с мигли и вежди, изработени от фини медни пластинки“, пише „Фигаро“. – „Фигаро“ за главата на Севт: Най-големият шедьовър, останал от Античността„Тази бронзова глава вероятно е най-красивата, достигнала до нас от времето на гръцкия свят, с невероятно добре запазените очи от стъклена паста и алабастър, с мигли и вежди, изработени от фини медни пластинки“, пише „Фигаро“.
Бронзовата глава на Севт III вероятно е най-красивата, достигнала до нас от времето на гръцкия свят, пише в. „Фигаро“ във втора обширна статия, посветена на изложбата с тракийските съкровища в Лувъра. Експозицията „Епопея на тракийските царе“ бе открита в средата на месец април в най-прочутия музей в света и може да бъде разгледана до 20 юли.
Статията, подписана от Ерик Биетри-Ривиер и озаглавена „Златото на траките грее в Лувъра“, разказва възторжено за непознатия за тях тракийски народ и техния владетел Севт III. Представяме ви текста от „Фигаро“ в превод на Лилия Добрева.
„Установили се на север от древните гърци, траките били удивителен народ. Гробните могили, разкопавани от петдесетина години вече, разкриват богатство от прецизно изработени предмети – смесица от самороден талант и чуждо антично влияние.
Намерената глава на Севт III, с къдрава коса и брада, с белег на лявата скула на лицето и орлов нос, е истински шедьовър на античното изкуство. Погледът му е завладяващ. Тази бронзова глава вероятно е най-красивата, достигнала до нас от времето на гръцкия свят, с невероятно добре запазените очи от стъклена паста и алабастър, с мигли и вежди, изработени от фини медни пластинки. Севт III, зет на един от генералите на Александър Велики, обявен по-късно за сатрап, е бил горд местен цар, въпреки двете си поражения от македонците при Амфиполис. Между 325 и 320 г. пр. Хр., преди римското завоевание, той е властвал над част от равнините на бъдеща България – кръстопът между Черно море, Егейско море и Балкана, откъдето са минавали керваните с риба, подправки, жито и роби.
