Светослав Пинтев
На двамата богати търговци от Карлово, преселили се в Румъния, Евлоги и Христо Георгиеви принадлежи рекорда за най-голяма завещана сума в полза на Отечеството. Става дума за 6 милиона златни лева, които докато текат делата за осполване, които са заведени от роднините им, с лихвите стават над 13 милиона.
Евлоги и Христо Георгиеви вероятно ще държат този рекорд за вечни времена, защото днес, а и в бъдеше няма кой да се опита да ги надскочи в това отношение. Нищо, че сега сигурно има и по-богати от тях българи, но
няма такива с по-големи сърца от техните
Прекалено материални и загледани в собствения си пъп станахме, дори преди смъртта.
И по няколко пъти на ден да минаваме покрай достолепните метални фигури на братя Георгиеви, разположени от двете страни на централния вход на Ректората на СУ „Св.Климент Охридски” , но пак ги възприемаме като част от пейзажа, забравяме да се замислим, че и те са били хора, можели са да се наслаждават на личното си могъщество, вместо да се грижат за образованието на неродените още българи. Трудно е да си представим дори колко много са направили те за родината си, с цената на какви усилия.
Още през 50-те години на ХІХ в. двамата братя, живеещи в Румъния, правят наистина огромни дарения, като на практика слагат
началото на българското благотворително дело
Те плащат с чисто злато европейското образование на много младежи, които не след дълго стават мотор на българското Възраждане, а после и елит на обновената ни държава.
Братята основат и т .нар Добродетелна дружина, като придумват и други наши тежки търговци и фабриканти да финансират работата по образоването, а после и по освобождаването на България.
Една от първите им големи дейности в международен мащаб е организацията за набиране на български доброволци за руската армия по време на Кримската война срещу Турция (1853 – 1856 г.)
Христо Георгиев умира едва 48-годишен, като той всъщност няма пряка връзка с дарението за бъдещия Университет. В завещанието си Евлоги Георгиев, който след това става един от най-богатите хора в Европа, подчертава изрично, че брат му има много голяма заслуга за делото, затова изпълнява и неговата воля.
След Освобождението Евлоги се прибира в България
и купува десетки парцели в центъра на София, която току-що е започнала да се преоблича в европейска премяна. През 1896 г. дарява тези терени заедно с 800 000 златни лева за построяване на сградата на Университета.
След една година Евлоги Георгиев предава Богу дух , а в завещанието си оставя сравнително скромни суми на роднините си. Затова пък цели 6 милиона златни лева са завещани за строителството и поддържането на Университета. Други 200 000 разпределя между българското училище „Кирил и Методий“ и Букурещкия университет, „за да се издържат бедните, но прилежни студенти.“ Стотици хиляди отпуска на болницата в „Галац“ , на българско девическо училище в Солун и българска болница в Цариград.
Вуйчо му Иван Пулиев, а след неговата смърт през 1899 г. и неговите трима синове Богдан, Христо и Драган,
оспорват завещанието
по съдебен път, като политическите страсти бързо вземат връх в спора, каква изненада.
Министърът на правосъдието в правителството на Димитър Петков – Константин Панайодов внася първата искова молба за фалшифициране на завещанието на Евлоги Георгиев от изпълнителя му Иван Евстратиев Гешов, който водач на Народната партия, а през 1911 години ще стане министър-председател.
Борбата е той да бъде очернен на всяка цена, още повече, че получава и добра сума пари в завещанието на Евлоги Георгиев, като по-късно на свой ред дарява по-голяма част от нея. Той е и човекът, който дълги години се бори завещанието на братя Георгиеви да бъде изпълнено, а после се заема и със същинската работа за
издигането на Алма матер
По времето, когато Иван Евстратиев Гешов е министър-председател Народното събрание гласува и Закон за Българската академия на науките.
Консултанти на Иван Евстратиев Гешов по делото за фалшификация са двама видни професори по гражданско право от Парижкия университет Марсел Планиол и Андре Байс, които са буквално потресени от обвиненията, идващи от българското правителство. След много дълги години на дела и експертизи е категорично доказано, че касата на Евлоги Георгиев е отворена с 4 ключа, намиращи се у 4 различни негови родственици, просто няма как да е направена фалшификация на завещанието. Делото е окончателно решено чак през 1911 г., а лихвите вече са направили сумата огромна, тя вече е повече от 13 милиона златни лева.
