Журналистката Боряна Каменова припомни в социалните мрежи Божиите заповеди на журналиста. Тя благодари на свой приятел, че я е подсетил и ги е препрочела отново. Има си любима заповед – под номер 13.Тя е във връзка с това, че обективна статия не съществува.
Написани са от титаничния български журналист Йосиф Хербст преди 100 години.
Въпреки трудностите и репресиите, с които се е сблъсквал, той оставя дълбок отпечатък върху българската журналистика и обществен живот. Запомнен е като един от най-видните представители на прогресивната интелигенция на своето време.
Йосиф Хербст е редактор на редица български вестници и списания. Работил е в „Работнически вестник“, „Ден“, „Народ“, „Пряпорец“, „Звезда“ и други. Той също така е сътрудничил на редица други печатни издания.
Ето неговите Божии заповеди на журналиста:
1. Почитай Негово Величество Народа – българския народ. И не го предавай.
2. Пази негово Величество Езика – българския език. И не го мърси.
3. Отвоювай всеки ден Свободата на Словото от властта и парите,
от лъжата и беззаконието, от обществената леност, лековерие и бездуховност, от умствения мързел, лицемерието и невежеството.
4. Не се кланяй на този, който дръзне да посегне на Свободното Слово, не му служи, не го оправдавай и не го извинявай – който и да е бил той, бил кой бил, каквато и власт да има, колкото и голяма и всесилна да е тази власт.
5. Никога не плащай със Свободата на Словото,
не я унижавай и не я превръщай в разменна монета за някакво съмнително спокойствие или кратковременна слава. Защото – който плаща със Свободата си, е роб, роб безусловен. А който плаща за Свободата си, който в живота си не е написал нито една страхлива или малодушна дума, нито една дума под чужда заповед, нито една дума, която да му струва свободата; който стои зад всяка своя дума с целия си живот, той притежава най-големия талант – талантът да бъде свободен.
6. Не се изкушавай и не се превръщай в куртизанка на властта, в метреса на богатството, в гувернантка на беззаконието; не се ласкай, ако те допуснат в будоара на парите или в слугинската стая на управляващата лъжа. Защото раболепието е срам, а сервилността – порок. И това е най-голямото ти нещастие. И за теб оправдание няма.
7. Свободата на Словото не се купува,
нито продава, не се бои, нито изкушава. Защото Свободата на Словото прелъстена не бива, както и Словото на Свободата поругавано не бива.
8. Може да имаш всичко – пари, почести и слава, но ако си предал (без значение как, защо и на кого) и ако си продал (без значение срещу какво, за колко и на кого) твоето Свободно Слово – нищо нямаш. Освен самоизмама и самоунижение.
9. Свободното Слово не се превъзнася, не се гордее, не се самолюбува, зло не мисли, не топи перото в кал и помия, не флиртува с народа и не го лъже, не го презира и не го злоупотребява, не зловредства срещу народ и държава, на неправда не се радва, а на истина.
10. Не подменяй истината с интрига, позицията – с поза, каузата – с клевета, идеите – с интереси, фактите – с доноси, съмненията – с лозунги, вдъхновението – с лакейство, просвещението – с безпросветност, знанието – с невежество, културата – с безкултурие,
паметта – с безпаметност,
величието – с позор, светостта – с гавра, честта – с безчестие, достойнството – с мерзост, смелостта – с подлост, морала – с низост, словото – с мръснословие, съвестта – със сводничество, свободата – с подчинение.
11. Не пиши днес обратното на това, което си писал вчера, защото утре ще пишеш обратното на това, което пишеш днес, и ще бъдеш за посмешище. Не бъди като онези „самозвани апостоли и писатели, които плюха на това, което вчера проповядваха, и проповядват това, което вчера оплюха“.
12. Не премълчавай злото, „което като олово тежи върху поривите, постъпките, намеренията, мислите, думите“. Защото който премълчи, той ще се опозори.
13. Не вярвай на тия, дето ти разправят, че на света има обективна статия.
„Обективна статия няма, пък и не трябва да има
Само субективната статия е честна, а след това може да бъде добра или лоша.“ Защото „безпристрастен, хеле пък безстрастен вестникар, е журналистически евнух“. А всяка власт обича такива журналистически евнуси, за да обслужват нейната харемна политика.
14. „Вестникът не е венцеплетаческо заведение“, не е машина за печатане на пари, не е политическа слугиня, политическа метреса или политическа проститутка, а обреченост за истината. Тъй както журналистиката не е приятно и престижно прекарване на времето в коридорите на властта, а мисия.
15. Читателят не е купувач, вестникът не е стока. Читателят е гражданин, читатели не се купуват, читатели се печелят. А вестник без гражданско сърце, вестник, който слуша само гласа на властта, който преправя гласа си според гласа на властта и на всичко отгоре твърди, че това е гласът на народа – този вестник е мъртъв.
16. Публицистиката е гражданска позиция – преди всичко и въпреки всичко. „Свободно избрана позиция на свободния човек.“ Защото „за свободните хора може и бива да пише само свободният човек.“
17. Помни – истинският, постоянно действащият парламент в една държава, е нейната журналистика и публицистика.
