Ново изследване показва задълбочаващо се недоверие към политическата класа в българското общество, още по-песимистичните са очакванията за 2023 г., направо трагични.
Настоящата 2022-ра бележи траен спад на обществено доверие в институциите – пряк резултат от перманентната конфронтация и невъзможността да се намери изход от политическата криза, показва проучването.
Ако следващата неделя се провеждат избори, до урните биха отишли едва 35 % от имащите право на глас пълнолетни българи.
Всички основни субекти на управлението се възприемат като съвкупно отговорни за невъзможността страната да посрещне предизвикателствата на кризите.
ГЕРБ отново е с водещи позиции с 23,4%, но губи два пункта от подкрепата си през октомври. Лидерът на партията Бойко Борисов се ползва с 19,6% доверие и 55,7% недоверие, спада одобрението към лидерите на ПП Кирил Петков и Асен Василев, шефщата на БСП Корнелия Нинова губи 4 пункта от личния си рейтинг. Това сочат данни от последното проучване на „Алфа рисърч“.
Изследването е проведено е в периода 1 – 13 декември 2022 г., сред 1023 пълнолетни граждани от цялата страна, чрез пряко стандартизирано интервю с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка с квота по пол, възраст, образование. Публикувано е на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.
На втора позиция, със 17,7% са „Продължаваме промяната“. Отливът при тях за последните два месеца е около 2,5 пункта. Това е партията, която понася най-сериозни щети от отказа на младите избиратели да гласуват. Спада и одобрението към лидерите Кирил Петков и Асен Василев – от 23 на сто в предишните месеци до 15% – 16% в края на годината. За първи път неодобрението към тях минава границата от 50 на сто.
ДПС е една от партиите с по-слаб отлив на подкрепа. Тя се запазва на обичайните за Движението нива в страната от 10,4%, а доверието в лидера му Мустафа Карадайъ – 10,1%. Той обаче се откроява и с най-високо равнище на недоверие сред партийните лидери – 57,4%. 
„Възраждане“ е другата партия, регистрираща относително по-леки загуби. Подкрепата за нея възпроизвежда вота от октомври (10,0%), а одобрението за Костадин Костадинов е 13,9% срещу 55,5% неодобрение.
Електоралните позиции на БСП отслабват от 9,3% на изборите през октомври до 8,5% в началото на декември. Корнелия Нинова губи 4 пункта от личния си рейтинг и към момента се ползва с 14,1% доверие срещу 55,1% недоверие.
Подкрепата за „Демократична България“ намалява с около 1 пункт през последните два месеца. Към момента тя възлиза на 6,5%. Разколебава се и доверието към съпредседателите на коалицията. В края на годината Христо Иванов има 14,5% одобрение срещу 47,9% неодобрение. Владислав Панев остава по-слабо познат с 9,2% положително срещу 33,3% отрицателно отношение. Третият съпредседател Атанас Атанасов получава 8,3% доверие срещу 52,5% недоверие.
На границата на 4-процентната бариера е подкрепата за „Български възход“ (4,3%). Лидерът ѝ Стефан Янев обаче продължава да се разглежда като компромисна фигура, с умерено доверие и ниско недоверие – 17,5% срещу 30,8%.
2022-ра бележи траен спад на обществено доверие в институциите – пряк резултат от перманентната конфронтация и невъзможността да се намери изход от политическата криза, показва проучването. Ситуацията е уникална не с това, че хората споделят неудовлетвореност от дейността на отделна институция, а с това, че негативната тенденция засяга вече всички аспекти от управлението на страната.
Разбираеми на този фон са песимистичните очаквания за 2023 г. От 1998 г., откакто „Алфа Рисърч“ следи този индикатор, нивото на личен оптимизъм (34%) е третото най-ниско след икономическата криза от 2009 -2011г. Дори и в бурните политически 2016-2017, дори по време на Ковид пандемията от 2020, традиционният новогодишен оптимизъм и мобилизация на българите не са спадали под 50-55%. В края на 2022 те обаче бележат срив от 20 процентни пункта.
