Асен Григоров, журналист. Фейсбук
Може и да е мазохизъм, но аз упорито
слушам в колата БНР,
програма Хоризонт.
Най-отличителната, емблематична част за мен са включванията на „слушатели“.
„Габриел не е българка!“ „Трябва ни българска майка юнашка“ „Българските мъже се изпе…стиха“ – лее се свободно слово от ефира на нациналното радио.
„Аз съм от едно село до Левски, дядо ми е търгувал с бащата на Парцалев“ – включва се от засада друг. „Разбирам ви, но каква е връзката с темата на разговора?“ – заинтригува се водещата. „Каква е темата?“ – пита на свой ред оня от селото до Левски.
Впечатлението е, че БНР откриват директна линия с някой психодиспансер.
Възрастни хора в откровено нестабилно състояние получават
национален ефир,
за да се изкажат по – съгласете се – сложни политически въпроси: на България, Европа и света, на войната и мира.
Общата черта между всички е, че независимо от „възгледите“ които споделят, никой не успява да навърже две последователни мисли, които да следват елементарна логическа верига.
Днес претърпях 10 – 12 „слушатели“, и от една страна ми е супер смешно, от друга ме е яд. Защото не разбирам на кого и за какво служат тези псевдодемократични формати, какви редакционни цели си поставят, наистина ли хората в БНР смятат, че това е „гласът на народа“?
