Светослав Пинтев
Легендата твърди, че поп Мартин , когато са го гонили турците влязъл от едната и излязъл от другата страна на река Арда при с. Дъждовница. Той използвал древноримски галерии.
Според друга легенда Вълчан войвода и поп Мартин откриват римски златни рудници, а в тях съкровища.
Тракийските скални ниши при село Дъждовница наподобяват огромен фриз в скалите. Те са трудно достъпни и е истинско предизвикателство човек да се приближи до тях. Местните възрастни туркини разправят на внуците си приказки за магически същества, наречени „Джинавис пенджери”, които се появяват в района на нишите.
Древните траки също са вярвали в съществуването на музи, нимфи и демони.
Наскоро ви разказахме за скалните ниши край река Арда и теорията, че те са древни карти на златните мини, издълбани от траките в скалата и са нещо като перфокарти. Навсякъде, където има обозначена дупка, на нея съответства
вход на златен рудник
Това твърди теория на геолога проф. Рангел Гюров, бивш шеф на фонд „Научни изследвания“, който е правил няколко експедиции в този район.
„Например при с. Стремци, до Перперикон. Аз влизах в галериите на тези рудници и съм убеден, че в определени участъци са наводнени нарочно. Те са издълбани във формата на сифони, което е направено с цел да се запази нещо важно, още в древността. Много е вероятно зад наводнените участъци да има големи изненади. Могат да се намерят скрити неща от Перперикон, скатани при бягствата съкровища“, разказва проф. Гюров.
„Не се шегувам. Иманярските легенди са истина. При Долно Черковище не е имало светилище. Има, обаче вертикална шахта, като кладенец, която се спуска на голяма дълбочина. Това са златни мини от древни времена. Местните хора ги наричат
поп Мартиновата дупка
От другата страна на река Арда има друга подобна шахта. Двете са свързани една с друга под коритото на реката и следват златната жила?“, казватой.
Легендата твърди, че поп Мартин , когато са го гонили турците влязъл от едната и излязъл от другата страна. – Според друга легенда Вълчан войвода и поп Мартин откриват римски златни рудници, а в тях съкровища.
“ Значи там е. Галериите под реката са вървели по златните жили. Тая легенда е истина. Между тях има връзка бе никакво съмнение. Личат си следи от копането. Има доказателсва за три метода, използвани за добив на злато. Да не говнорим, че още седят халките, за които са връзвали кожи и са пресявали златото. Древните са имали невероятни познания в областта на рудодобива“, казва проф. Рангел Гюров.
Проф. Гюров смята , че при Дъждовница е имало голям град, център на рудодобива. При експедициите си със студенти той е откривал множество фрагменти от фризове и колони, както и останки от скални съоръжения за с преработката на руда. Откривали ги
на Харман кая, при Татул, на Белинташ
Самото име Харман кая е възникнало, защото в местността има заравнени площадки, където са прерабовали рудата. Такива линии могат да се видят и над с. Женда – между Кърджали и Асеновград. Навсякъде има басейни или резервоари за вода.
“ Има фрагменти от колони и линии, които със сигурност се забелязват от сателит. Градът и всичко около него е било свързано с рудодобива. Ето ги линиите,за които говорим (показва ги на снимка). Те са част от скални съоръжения, свързани с рудодобива или по-скоро с преработката на руда. Навсякъде ги има – на Харман кая, на Таул, на Белинташ и на още няколко места. Името Харман кая е възникнало, защото в местността има заравнени площадки, където са прерабовали рудата. Такива линии могат да се видят и над с. Женда – между Кърджали и Асеновград. Навсякъде има басейни или резервоари за вода.
„Много преди римляните там се е добивало злато. Траките са разработили специална информационна система, за да указва къде са находищата. Многобройните ниши в скалите са всъщност карти на мините. Обърнете внимание колко са и в каква конфигурация. Отидете нагоре по реката и ще видите входовете на древните мини в същите комбинации“, казва той.
