Тодор Чобанов, историк
Кой ли не е чувал за Хайнрих Шлиман, открил митичната Троя в дн. Турция? Напоследък митът за Шлиман отново се подхваща и разкрасява, което не е изненадващо, защото самият Шлиман е инвестирал огромни суми в собствения си имидж. Но зад всяка измислена история се крият факти, които при внимателно вглеждане разкриват
съвсем друга истина,
останала през последния век известна само на малцина проучватели на въпроса „Кой намери Троя?“.
За да разберем случилото се, трябва да започнем с това, че през XIX век археологията още е млада наука без стриктни правила и с нея се занимават най-често богати хора – първите „археолози“ от предходните векове са даже владетели като Карл Бурбонски (Крал на Неапол, също и на Испания), който нареждал разкоповането на Помпей и Херкулан. Открития се правели и от хора с друго образование, понякога даже случайно. Разбира се, всички с класическо образование в онези векове знаели чудесно за древния град Троя покрай Омировия епос „Илиада“ и въпросът къде са останките на града вълнувал не един и двама.
Първият точен отговор
е даден от английския геолог и журналист, редактор на енциклопедия „Британика“ – Чалз Макларън, който написал дисертация, озаглавена „Топография на полето на Троя“, в която, без да е провеждал разкопки или да е обикалял из района, той категорично идентифицира хълма „Хисарлък“ като мястото, където се е извисявал древният град. Отдаден на журналистическа дейност, Макларън никога не проверил на терен теорията си, но това било осъществено от друга колоритна личност – английският консулски служител Франк Калвърт, който живял дълго в Османската империя и имал огромна страст по въпроса за това къде трябва да се търси древната Троя. От дете обикалял по цялото Средиземноморие и събирал колекция от антики, която показвал в дома си на многобройните си гости. Калвърт познавал добре мнението на Макларън и докато въртял семейния си търговски бизнес и издавал визи,
изкупил хълма Хисарлък
и околните терени, в качеството им на земеделски земи. Седем години преди Шлиман той започнал първите разкопки в района и върху самия хълм, но за разлика от именития „откривател“, Калвърт имал доста по-скромни финансови възможности, та когато Шлиман пристигнал, Калвърт още не бил прокопал до пластовете от Бронзовата епоха. Шлиман му предложил партньорство, Калвърт се съгласил и двамата започнали да копаят съвместно на хълма, достигайки до най-интересните пластове на обекта, където Шлиман попада на легендарното
„Съкровище на Приам“
(през 1871г.), което, оказало се после, няма нищо общо с Приам и принадлежи на съвсем друга и много по-ранна епоха. Но понеже Шлиман копаел безразборно и без стратиграфия, която да описва и документира пластовете, той 
така и не разбрал какво е открил и до края на живота си вярвал, че е открил съкровището на легендарния цар. Без капка притеснение той измамил съдружника си Калвърт, като избягал със съкровището от Турция, започнал да обикаля по света, да го показва и изнася беседи за „откриването“ на Троя.
Лошият късмет явно бил поразил трайно Калвърт, защото скоро след това семейният му бизнес фалирал заради изчезването на товара на един кораб със стока и така за близо век името на Калвърт потънало в небетието. Но фактът, както учи Воланд от „Майстора и Маргарита“, е най-упоритото нещо на този свят и днес фактите около откриването на Троя са вече добре известни. На изображенията – геологът Чарлз Макларън, първи посочил хълма „Хисарлък“ като локация на Троя и първият й проучвател – Франк Калвърт, който започнал да разкопава, но просто нямал достатъчно пари и бил сполетян от лош късмет.
ПП Друг път ще ви разкажа за лошия късмет на самото съкровище, което успях да видя на живо преди години.
