Да, в деня на Рождеството празнуваме и раждането на небесното светило, края на света и новото му сътворение. Без да подозираме се включваме в най-старата езическа практика, видоизменена от християнството, но в същността си непроменена, откакто свят светува.
Празнуването на Рождество Христово е въведено по времето на Константин Велики, или император Флавий Валерий Константин, както бил известен тогава. Той решил така да привлече поклонниците на древното римско божество Sol Indiges, което по това време е провъзгласено за
Непобедимото Слънце Sol Invictus
,
на което самият владетел дълго време бил върховен жрец, към християнството.
Още повече че на на 25 декември празнува рождения си ден и слънчевият бог Митра, дошъл от пределите на Персийската империя и радващ се на огромна популярност сред професионалните бойци в римските легиони .
Това решение било чисто политически акт, целящ сливането на отделните религиозни общности в едно хомогенно общество. Ако не веднага, то след време.
Първоначално Рождество Христово било на 6 януари, Богоявление, но тази дата била възприета само в източните провинции на империята.
Константин решава, че 25 декември е рождена дата на Спасителя и точка. Денят, в който се празнувало и поредното раждане на небесното светило, станал и рожден ден на Христос. Според Юлианския календар тогава е зимното слънцестоене, когато денят започва да нараства и се ражда Бога-Слънце. Припокриването на датите с този култ, който без това напомнял на християнската легенда за раждането на Христос приобщил към новата религия много от народите на империята.
През 680 г. в Константинопол църковен събор забранил оцелелите от времето на ранния Рим празници „календи“ заради езическия им характер. Не щеш ли, на българска държава се установилазавинаги при Дунав, а там те не били под забрана и продължили да се празнуват.
Много учени вече смятат, че древните българите са част от персийските народи и също са изповядвали култа към соларния бог. А по тези земи много преди това траките изобразявали своя главен бог Слънцето като конник. Всичко това обяснява как вярата на различни народи в небесното светило се развила и постепенно се е вляла в християнството. Сред балканските народи българите са съхранили най-много слънчеви обреди и песни – като тези на коледарите и русалиите. Важен ритуал от тази сакрална символика е коленето на прасе, хранено цяла година, за да бъде принесено в жертва. Жертвоприношението му е символ на победата силите на вселенския ред над тези на хаоса и тъмнината.
Още по темата четете ТУК
