„В бяла мантия с кървавочервена подплата, с провлачена кавалерийска походка, в ранното утро на четиринайсетия ден от пролетния месец нисан на покритата колонада между двете крила на двореца на Ирод Велики излезе прокураторът на Иудея Пилат Понтийски”, пише Михаил Булгаков в „Майстора и Маргарита”, една от знаковите книги на миналия век, направила философски разрез на две толкова различни империи-римската и съветската.
Роман, в който първообраз на проф.Воланд/ Сатаната/ е самият Йосиф Весарионович Сталин според руски литературни историци. А Пилат е просто един изтерзан римски магистрат, осъдил под натиска на първосвещениците
Йешуа Ха Норици, когото днес наричаме Исус
Това е друга тема, апропо, ще стигнем и до нея някой ден, сега да се върнем на управителя на провинция Юдея, осъдил Христа в качеството си на служител на римския император Тиберий Клавдий Цезар Август Германик, останал в историята като император Тиберий, доста близък до него, както твърдят някои историци.
Пилат, измил ръцете си в символичен жест за очищение от вината за смъртта на Божия син, според евангелистите, е светец на етиопската и коптската църква, едни от първите християнски общности, почита се на 25 юни. Нали той става причина да се пролее кръвта на Спасителя, която да изкупи греховете ни.
Пилат Понтийски е несъмнено е една от най-интерпретираните и експлоатираните в литературата и киното фигури за всички времена.
Ала това само ни отдалечава от истинския образ, който се размива все повече с отминаването на вековете. Което не трябва да ни пречи да се опитаме да го видим, какъвто е бил. Или поне, какъвто го рисуват малкото свидетелства и артефакти, свързани с личността му, авторите от различни епохи….
Блестящият ни актьор Христо Шопов също се превъплъти във филма на Мел Гибсън „Страстите Христови“ и това може би не е случайно, защото Пилат вероятно идва от днешните наши земи.
През векове се ражда всякакви легенди за този високопоставен римски магистрат, кръстосал съдбата си с тази на Божия син. Някои автори му приписват плашещ край във водите на Тибър или във Виена (Франция) по времето на Нерон, а други (особено в популярната през Средновековието част от Евангелието на Никодим) го представят като посветен в християнството заедно със съпругата му-благородната Клавдия Прокула, която е почитана като светица в православната църква, защото опитва да защити Исус според Матея.
Булгаков пише също: „Мракът, нахлул откъм Средиземно море, погълна омразния за прокуратора град. Изчезнаха висящите мостове, свързващи храма със страшната Антониева кула, от небето се спусна бездна и заля крилатите богове над хиподрума, Хасмонийския дворец с бойниците, пазарите, кервансараите, уличките, езерцата… Изчезна Иерушалаим, великият град, като да не беше съществувал на този свят.”
Въпросният мрак сякаш покрива с булото на литературата, към която спадат и евангелските текстове, самата личност на Пилат Понтийски. Това продължава близо две хилядолетия.
Очаквайте продължение.
