Още през първата половина на новата 2024 г. се навършват 1210 години от смъртта на един от най-великите български владетели Канас юбиги Крум, наречен от историята Страшни. Ала това днес ни е последна грижа.
Канас юбиги Крум умира на 13 април 814 г. в разгара на грандиозните приготовления за превземането на столицата на света по онова време – Константинопол, която е заповядал. На Великия четвъртък се строполява неочаквано, както свидетелства хронистът Теофан.
За честване на канас юбиги Крум днес никой по върховете не ще даже да си мисли. Както и за неговите велики победи.
Дали не е заради законите му ?
Как иначе да си обясним това мълчание?
През 2013 г. се закръглиха точно 12 века откакто той обсажда столицата на Източната римска империя – Византия, през 2011 г се навъртяха пак толкова от прочутата му битка при Върбишкия проход, при която пада убит самият император Никифор I Геник, а от черепа му българският владетел прави сакрална чаша. И това не беше отбелязано по никакъв начин.
Да не говорим, че през 2009 г. се навършиха 12 века откакто Крум превзема Сердика. В града, който днес се нарича София тържественото отбелязване на тези годишнини сякаш бе табу.
Канас юбиги Крум умира в зенита на славата и могъществото си, като само смъртта пречупва
устрема му да превземе Новия Рим,
както наричали Константинопол.
„…В дните на безбожния император Лъв българите стигнали чак до вратите на столицата, без никой да излезе насреща им или да ги спре. И Крум според обичая си принесъл жертва вън от Златните врати много хора и добитък. След това потопил нозете си във водата край брега на морето, умил се, поръсил войниците си и приветстван от тях, преминал между наложниците си, които му се поклонили и го възхвалявали. Всички гледали това от стените на града и никой не се осмелявал да му окаже съпротива или да хвърли стрела срещу него. След като изпълнил всичките си желания и прищевки, той обсадил града и го заобиколил с вал ”, пише летописецът известен като Scriptor Incertus.
Той свидетелства също, че българският владетел е докаралот далечни земи
десет хиляди вола,
теглещи обковани с желязо коли, на брой пет хиляди, които трябва да пренесат изработените от прочут оръжеен майстор обсадни машини – триболи и тетраболи, костенурки, високи стълби, овни, подставки за изхвърляне на стрели, огнехвъргачки и каменохвъргачки, скорпиони за мятане на стрели. Крум искал да превземе града откъм западната страна, откъм Влахернската стена.
Там
ромеите коварно опитали да го убият
И то по време на преговори, предложени от тях, за да просят милост.
Хрониките разказват, че на определеното място край Златния рог канът дошъл със своя логотет, няколко души от свитата си, зет си Константин Пацик – ромей, женен за сестрата му. Най-опитните византийски стрелци дебнели в засада.
Когато владетелят им е нападнат придружаващи българи го заобиколили, за да го предпазят с телата си. От стените на Константинопол се разнесли тържествуващите викове на зяпачите: „Кръстът победи!”.
Да, ама не. Крум разхвърлял противниците си, метнал се на коня и го пришпорил в галоп към своя лагер. Ромейските стрелци изпратили по него облак от стрели, даже били убедени, че са го ранили тежко, но явно не са успели.
Трима от свитата и логотетът, по българската йерархична система вероятно кавхан, били убити на място, а Константин Пацик и сина му са пленени.
Българският владетел обаче се прибра в лагера си. Той е разярен от ромейската подлост, с пълно основание.
Опустошава като страшна буря околностите на Константинопол
– дворци, къщи на висши сановници, църкви и предградията извън градските стени били сринати. Канът подложил на огън и сеч цялото крайбрежие на Златния рог, български отреди нахлули и по северния бряг на Мраморно море.
Били разрушени много крепости- Силиврия, Даноис, Редесто (дн. Родосто), Априс и още много други цветущи твърдини на империята, свидетелства хронистът. После войските се отправят към планината Ган, като взема в плен над 50 000 души. Войската на Крум се втурва назад по течението на р. Хебър (Марица) като по пътя безжалостно срива всички ромейски крепости – малки и големи. Спират чак при Адрианопол (Одрин), който е обсаден от брата на Крум, чието име не е достигнало до нас.
Походите си срещу Източната римска империя той започва след като разгромява Аварския каганат, а България е верломно нападната от Византия.
От историята знаем, че през 811 г.
император Никифор нахлува в страната,
опожарява всичко по пътя си, избива мирните селяни с невиждана жестокост и влиза в столицата Плиска. На връщане армията му попада в засада на българите в теснините на Върбишкия проход и е избита почти до крак.
Летописите разказват как намират смъртта си най-висшите сановници на империята, сред които патриций Теодосий Саливара, стратегът на източните войски патриций Роман, стратегът на Тракия.
Летописецът Теофан ридае: „Цялата християнска красота загина!“. Самият император е убит в боя, а
черепът му става чаша на българския владетел
Хронист описва подробно какво се е случило, а след това уточнява: „…Крум, като отсече главата на Никифора, окачи я за няколко дена на дърво за показ на посещаващите го езичници и за наш позор. А след това, като я взе и като оголи черепа, облече го отвън със сребро и гордеейки се, караше да пият от нея (чашата) вождовете на славяните…”
За гибелта на Никифор пишат летописци като Георгиус Монахус, Лъв Граматик, Георгиус Седренус и Йоан Зонара. И до днес обаче твърде малко се знае за този толкова характерен за древните българи трофей – ритуалната чаша от череп.
За този български обичай специално ще ви разкажем.
