От 27 февруари – седем седмици преди Възкресение Христово – Великден, след Сирни заговезни, започва Великият или Великденският пост. Той е най-строг и най-продължителен от постните периоди в Православната църква. Започва седем седмици преди Великден. Нарича се Четиридесетница, но към нея се съединява и седмицата на Христовите страдания, в която се припомнят последните събития от земния живот на Господа, особено Неговите страдания, смърт и погребение.
Затова тя се нарича Страстната седмица или Седмицата на страданията.
Великият пост е установен в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа (Мат. 4:2), за да могат през това време християните да се покаят и очистят душите и телата си, и по такъв начин да се приготвят достойно за посрещане на най-великия християнски празник – Възкресение Христово. Тази година Възкресение Христово, Великден, е на 16 април.
Постът не е просто диета – въздържанието от определени храни, най-вече на тези от животински произход, не е самоцелно. Идеята на поста е чрез лишаване на тялото, да се смири душата. Смята се, че когато пости и се моли, човек се доближава до Бога.
Великият пост е време за молитви и покаяние, като подготовката за него започва три седмици по-рано. Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък. Първият ден, през който се разрешава риба, е на Благовещение – 25 март.
