Захари Карабашлиев, писател. Фейсбук
Идват коледни празници, а с тях и суетенето около пазаруването. Откак съм се върнал в България(вече 10 години, кога минаха!?) опитвам най-съзнателно да огранича периметъра на покупки до улицата, до кваратала…
Малки неща:
вина, произведени в истински винарни(защо ли започнах с „вина“?); сирена и мляко, произвеждани в селски мандри, сухи мезета от малки производители, български сувенири от разни бутици; плодове и зеленчуци от магазинчето долу, разбира се български книги от близки книжарници, билети за театри, концерти, хляб от тук на ъгъла… и т.н. И това не от някакъв местен шовинизъм, а от солидарност към тези, които опитват да създават неща в България. И успяват. Разбира се, не всичко, което ти трябва може да се намери на твоята улица, но много от това, което търсиш е често под носа ти.
Та и по Коледа така
Подкрепям с две ръце инициативата на Жоро Господинов „Подари книга за Коледа“, но само с книги няма как. Та, това, за което говоря е нещо като „локална Коледа“. Може и „местна“, но да не се обърка с „месна“, т.е. не-постна, че ще стане страшно. Навярно тази моя лична „локална Коледа“ е някакъв опит за символично (и уви, невъзможно) връщане към онези далечни времена, в които предците ни не са прекарвали седмицата преди Рождество в скитане по молове и в трепетно очакване на онлайн поръчки.
