Bulgarians In USA
Никола Кръстев, Фейсбук
В навечерието на 2024-та нека си спомним първата ни Нова Година в Америка.😀
Пристигнах тук в началото на декември 1990 г. (попадам в «първата» вълна, нали?). Джъмбо-джетът (Франкфурт – Шарлот) беше наполовина празен, а отдолу вече се беше простряла обетованата земя. Най-много ме впечатлиха блестящите като бисерчета плувни басейни в дворовете на къщите. Имах прелет от Шарлот до Орландо, където ме посрещна приятел. По пътя от Орландо до Тампа за пръв път влязох в «Маконалдс». 🍔«Е, нема такъв дзвер!» – най-вкусното което бях ял до тогава. Или поне така си мислех. 😂Спортна кола застана до нашата докато карахме към Тампа и едното от двете красиви момичета в колата си свали сутиена и разтърси пред стъклото каквото имаше под сутиена. Целия се изчервих, а девойките със смях натиснаха газта и отпрашиха напред. Пак в началото на месеца Джордж Буш (бащата) започна бомбардировките на Ирак заради окупацията на Кувейт. Залепих се за СиЕнЕн. Успоредно с това поглъщах всяка телевизионна реклама заради езика – ясен, чист и разбираем, а моя английски беше на около минус 3. Нова година (1991 г.) посрещнах на плажа на Маями Бийч, по-късно вечерта в семейството на Марио с когото се бях сприятелил и чиито родители бяха кубински емигранти. Пихме маргарити, ядохме прасе и слушах истории за пристигането им в САЩ през 1968 г. Изгревът на слънцето на 1 януари посрещахме пак на плажа заедно със сестрите на Марио. Весели празници! 💥🍕🥮🪇🎁🎈🎉 (снимката е от 1990 г.)
