Подобно на коледните елхи, Дядо Коледа и северните елени, цветето коледна звезда или понсетия (Euphorbia pulcherrima) отдавна е вездесъщ символ на празничния сезон в САЩ и Европа.
Но сега, близо 200 години след като растението с ярките пурпурни листа е въведено в САЩ, вниманието отново се насочва към произхода на понсетията и към превратната и мрачна история на нейния съименник, съобщава АП.
Името идва от ботаника-любител и държавник Джоуел Робъртс Понсет, който попада на растението през 1828 г. по време на работата си като
първи посланик на САЩ
в новосъздаденото независимо Мексико.
Понсет, който се интересува от ботаника и от потенциални търговски култури, изпраща филизи от цветето в дома си в Южна Каролина и на ботаник във Филаделфия, който в знак на благодарност кръщава растението с неговото име.
В центъра на Грийнвил, Южна Каролина, в чест на Понсет има издигната бронзова статуя в естествен ръст.
Въпреки това той е изгонен от Мексико само една година след откритието си, тъй като си спечелва репутация на политически сплетник, който създава мрежа от тайни масонски ложи и схеми за ограничаване на британското влияние.
Тъй като все повече хора научават за тъмната история на нейния съименник, името „понсетия“ става все по-малко привлекателно в САЩ.
Публикуваните сведения разкриват Понсет като деструктивен защитник на бизнес интересите в чужбина,
робовладелец на оризова плантация в САЩ
и военен министър, който помага да се контролира принудителното изселване на коренните жители на Америка, включително преместването на чероки на запад в Оклахома, известно като „Пътеката на сълзите“.
В новата си биография, озаглавена „Цветя, оръжия и пари“, историчката Линдзи Шакенбах Регеле описва космополитния Понсет като политически и икономически прагматик, който заговорничи с чилийски лидер за независимост и се сговаря с британски банкери в Мексико. Въпреки че е бил робовладелец, той се противопоставя на отделянето и не доживява Гражданската война.
Шакенбах Регеле дава строга оценка на отношението на Понсет към коренното индианско население на Америка.
„Тъй като Понсет е членувал в ученически дружества, допринасял е за колекциите на ботаниците и е купувал произведения на изкуството от Европа, той е можел по-лесно да оправдае
прогонването на коренните жители
от домовете им, пише тя.
Култивирането на растението датира от времето на империята на ацтеките в Мексико преди 500 години.
Сред общностите, говорещи науатъл в Мексико, растението е известно като „куетлашошийт“, което означава „цвете, което увяхва“. Това е подходящо описание на тънките червени листа на дивите разновидности на растението, които растат на височина над 3 метра.
Празничните пазари в Латинска Америка в края на годината преливат от саксийното растение, известно на испански като „flor de Nochebuena“ или
„цветето на Бъдни вечер“,
което е преплетено с празненствата в нощта преди Коледа. Името „Nochebuena“ произлиза от ранните францискански монаси, пристигнали от Испания през XVI век. Някога испанците са го наричали „ален парцал“.
Допълнителните прозвища на цветето са многобройни: „Santa Catarina“ – „Света Катарина“ в Мексико, „estrella federal“ или „федерална звезда“ в Аржентина и „penacho de Incan“ или „украшение за глава на инките“ в Перу.
Латинското име Euphorbia pulcherrima, дадено през XIX в., означава „най-красивата млечка“.
Според Елена Джаксън Албаран, професор по мексиканска история и глобални и междукултурни изследвания в Университета Маями в Оксфорд, Охайо, наименованието „куетлашошийт“ печели някои ентусиасти сред мексиканските младежи, включително и сред диаспората в САЩ.
„Наблюдавам тенденция хората открито да казват: „Не наричайте това цвете нито понсетия, нито ночебуена. То е куетлашошийт“, разказва Джаксън Албаран. „Има обаче голяма кохорта от хора, които ще кажат: „На кого ли му пука?“
Според Лаура Трехо, мексикански биолог, която ръководи проучвания върху генетичната история на американската понсетия, повечето обикновени хора в Мексико никога не казват „понсетия“ и не споменават за Джоуел Понсет.
„Имам чувството, че само историците, дипломатите и, добре, политиците знаят историята на Понсет“, казва Трехо.
През последните години мексикански биолози проследиха генетичния материал на американските понсетии до
див вариант
в тихоокеанския крайбрежен щат Гереро, потвърждавайки легендата за откритието на Понсет там. Учените също така изследват богатото, неизползвано разнообразие от други диви варианти, като усилията им могат да помогнат за предпазване от бракониерство на растения и кражба на генетична информация.
Цветето все още расте диво по тихоокеанското крайбрежие на Мексико и в някои части на Централна Америка до Коста Рика.
Трехо поясни, че на някои неофициални пазари на открито все още се продава „слънчев куетлашошийт“, който прилича на дивите сортове, наред със съвременните патентовани сортове.
По време на своите проучвания на терен Трехо открива домакинства, които пазят древни традиции, свързани с цветето.
„Ясно ни е, че още от предиспанската епоха това е било церемониално растение,
жертвоприношение,
защото все още в нашата култура, във вътрешността на страната, е да се отрязват цветовете и да се носят на олтарите“, казва тя на испански език. „И това се свързва предимно с богините майки: Коатликуе, Тонанцин, а сега и с Дева Мария“.
Независимо от смутната му история, наследството на Понсет като изследовател и колекционер продължава да е голямо: Около 1800 грижливо поддържани понсетии се доставят през ноември и декември от оранжериите в Мериленд до дълъг списък от музеи във Вашингтон, окръг Колумбия, свързани със Смитсоновия институт.
Тази година един сорт – „розово-шампанско“, украсява Националната портретна галерия.
Името на Понсет може да остане живо и заради връзката му с други области на американската култура. Той се застъпва за създаването на национален музей на науката и отчасти благодарение на неговите усилия състоянието, завещано от британския учен Джеймс Смитсън (1765-1829), е използвано за създаването на Смитсоновия институт.
Източни: БТА, Христо Кьосев
