03 / 29 / 2024
Новини България Шибаните въпроси и Христо Калчев: Престъпният свят е глутница , в която напират по-жестоки вълци

Шибаните въпроси и Христо Калчев: Престъпният свят е глутница , в която напират по-жестоки вълци

Наистина е много тъпо да се правиш на Марсел Пруст, когато мутрите гърбят съседа ти. Не ли?

0 коментари
Шибаните въпроси и Христо Калчев: Престъпният свят е глутница , в която напират по-жестоки вълци

Писателят Христо Калчев обичаше да оприличава престъпния свят на глутница , в която непрекъснато напират нови, все по-жестоки вълци. Самият той беше вложил нещо автобиографично в образа на главния герой от книгите си за ъндерграунда, ченгето-килър Козела. В последните му книги ветеранът непрекъснато усеща как губи силите си, как смъртта приближава.

Козелът, който трябвало да загине още в първата книга, оцеля, но докога….

Често вътре в себе си наричах срещите с Христо Калчев събрание на по водка с Козела и седемте вълчета.

По-късно се оказа, че основните герои на нашите разговори са били точно седем

Да видиш написана истината понякога е много по–стряскащо, отколкото само да я чуеш. И е почти сигурно, че тя няма да се затрие. Все някой, някога ще я разрови. Нали ръкописите не горят…

Е, вярно, че “ще мирише и ще горчи като отрова”, както казваше Вапцаров. Но пак ще си е истина.

Не случайно римляните са казвали, че казаното отлита, а написаното остава. Така е, нали?

Христо Калчев обичаше да повтаря , че след 20 години сегашните бебета и деца, които не знаят нищо за съвременния свят, ще се ориентират какво се е случвало в периода между 1993-2005 година от неговите книги, а не по учебниците по история.

Е, това време дойде!

В учебниците по история, много ясно, не пише нищо по въпроса.

Това не можеха да разберат неговите литературни “приятели”, които се надпреварваха да го хулят, че правел чалга в литературата, пишел халтури, просташки книги, далеч от литературата, мнозина не го разбират и днес.

О, вие поети бледни……. Наследници на Данте и Петрарка, които са за чистото изкуство. Кретени…

“Не може да пишеш за любов, когато държавата ври”, беше другото изречение, което Ицо много често повтаряше.

Щото наистина е много тъпо да се правиш на Марсел Пруст, когато мутрите гърбят съседа ти. Не ли? Особено , ако не си Марсел Пруст. А пък и да си, пак е тъпо. А Христо знаеше какво точно пише.

Затова при една от първите ни срещи го попитах как приемат успеха му другите писатели, гилдията. Ицо се намръщи.Дръпна поне три пъти от цигарата си преди да ми отговори, изсумтя два пъти.

– Знаеш ли?… Много шибан въпрос ми задаваш!

Престанаха да ми се обаждат. Не съм се чувал от месеци с хора, с които по-рано бяхме всеки ден заедно. Загубих много литературни приятелства покрай тези книги –обясни и помоли сервитьорката да му сипе още една водка. – Хора, които ме будеха по три часа пред нощта… Не съм чувал Виктор Пасков от месеци, Боян Биолчев също. Той днеска има рожден ден и аз ще му се обадя довечера. Страх ме е, че българинът трудно преодолява това, което мисли, че е успех, а не може да е успех нещо заради, което може да ти хвръкне главата. Така наречените ми литературни приятелства просто ги няма, те изчезнаха.
Сега аз си задавам един още по-шибан въпрос.

Защо все така става у нас
Сега незнайно защо си припомням помпозното погребение на Георги Илиев в софийската църква “Свети Георги”, която ми е в квартала. Минах само за десетина минути да направя няколко снимки за личния си архив, а видях уважавани банкери, шоумени, какви ли не. И защо ли си мисля, че не е виновен Георги Илиев, че е ял от баницата. Той все пак плати с ужасна цена – живота си. Брат му също, при това много по-рано.

Кой  даде тази голяма баница , наречена България, на всичките тези момчета? Кой в крайна сметка ги вкара в големите пари, но и в лайната. Кой ги накара да тероризират българите и в крайна сметка да легнат в гроба. Кой е този? И кой е зад него? Защо това се случи само у нас и в Русия? Защо, защо, защо….. Христо Калчев, а по късно и Георги Стоев се опитаха да отговорят на тези въпроси, които си задава всеки нормален българин. Всъщност… Те знаеха отговорите. Знаеха ги и други, но не си мръднаха пръста да ги кажат.

Светослав Пинтев,

„22 истории със звезди“, издателство „Ентусиаст“

Колко полезна Ви беше тази публикация?

Кликнете върху звезда, за да оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Няма гласове досега! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

Тъй като намирате тази публикация за полезна...

Последвайте ни в социалните мрежи!

Съжаляваме, че тази публикация не беше полезна за вас!

Нека подобрим тази публикация!

Кажете ни как можем да подобрим тази публикация?

Може да харесате още

За нас

Онлайн списание

E-mail бюлетин

@2022 – All Right Reserved InfoMax. Уеб дизайн от MOXX Advertising