Петър Пунчев, журналист Фейсбук
БЕЗ ПРИГОЖИН, НО „ПО ПРИГОЖИНСКИ“
Отдавна никой не е виждал в публичното пространство легендарния превратаджия Евгений Пригожин.
Поне от три седмици.
Ако трябва да сме точни, Песков, говорителят на Кремъл, – последен говори официално за него като за жив и здрав, когато се опитваше да му създаде легендата на човек, присъствал, с още 35 „Вагнеровци“, на среща в Кремъл, уж със самия Владимир Путин.
Това беше в първите дни на юли, когато Песков спомена за
среща на 29-ти юни
Междувременно Москва разоръжи „Вагнер“ почти напълно и нареди те да изчезнат от обществения дневен ред.
Такава среща обаче не имало, заключиха експертите, на основата на анализ на известните факти, разузнавателни данни и изтекла от Кремъл информация.
Така че, смело можем да говорим за 20 дни, в които Пригожин е „извън обхват“.
Точно толкова време мина, откакто, на практика безследно, изчезна и неговият близък генерал Суровикин… И още 13 висши военни, които до неотдавна кръжаха около Кремъл и играеха значителни роли в „Специалната военна операция“.
Повечето не са известни на широката аудитория, съставена от профани като нас. Но това със сигурност не се отнася за двама-трима с ярки лампази, като Юнус-Бек Евкуров, знам.-министър на отбраната, Герой на Русия, носител на Ордена за заслуги към Отечеството, Ордена за мъжество и на два медала за храброст, който спря да се появява на събитията на Министерството на отбраната…. Или, като генерала от разузнаването Алексеев, зам.-нач. на Генералния щаб, който си позволи, публично и пред Пригожин, ироничната реплика за министър Шойгу:
„На кого ли му е притрябвал този?…“
Пригожин не е при своите бивши съратници в Беларус, където Лукашенко му построи специален палатъчен лагер, но не е и в Москва, показва проверка на руски военни кореспонденти“. Няма го и в затвора Лефортово, нито в познатите мазета на специалните служби.
„Пригожин е мъртъв“, твърди уверено бившият висш служител на КГБ Жирнов, който от години живее в емиграция във Франция.
„Жив е, казват „оптимистите“, в затвора е с другите 13, споменати по-горе офицери“ и посочват като местонахождение малко известен „кафез“ в Одинцово.
Какъвто и да е случаят с Пригожин, той е бита карта.
Но неговото място на бунтаря-войник не остана празно и ден.
В руската армия ври и кипи
и желаещи да оглавят недоволството на предадената от кремълския кръг армия са не един и двама.
Пръв излезе начело качественият, но не особено предвидлив, според колегите му, генерал Иван Попов, който се изправи пред командването с обвинения, че войниците му са оставени на произвола на украинската артилерия, без никаква батарейна защита, което водело, според него, до небивали загуби в жива сила.
Генералът бе отстранен и гласът му потъна в степта.Засега.
По сходни причини и вероятно поради симпатии към превратаджиите, бе отстранен и генерал-майор Александър Корнев, а съдбата на неговия командир и -на практика, командващ СВО – ген. Михаил Теплинский, отново се обсъжда в Кремъл и в МО с най-мрачни краски.
Но „мълчанието на агнетата“ сред руските военни приключи.
Семената, посети от Пригожин, започват да раждат бунтовни настроения.
Атаката на Щаба срещу Корнев и Теплинский и усещането за безсилие у Путин и Шойгу, изправи пред камерите войници и офицери от 7-ма гвардейска десантно-десантна червенознаменна с ордена на Суворов и Кутузов дивизия. В прав текст, десантчиците предупредиха властта, че дори при най-малък намек за репресии срещу двамата висши военни, частите ще напуснат фронта и с всички средства ще защитят командирите си.
Да ви напомня на някого?!
Пригожин го няма, но руската армия вече живее по пригожински.
