Bulgarians In USA, Фейсбук
Никола Кръстев
Макар групата да е за българи в САЩ тук редовно се публикуват кулинарни спомени за соца със съответните реакции. Нека и аз да дам своя принос. 😆 Носталгиращи и остаряващи си спомнят колко хубава и качествена била храната по времето на Тошо. Въпросът е спорен, но нека си припомним някои места където действително
се предлагаха ястия, които сега няма
В мекичарницата на ъгъла на «Шишман» и «Графа» точно срещу входа на градинката «Седмочисленици» предлагаха мекици по 6 ст. парчето които се приготвяха на място.
Чичкото бързо дръпваше с длан парче клисаво тесто, завърташе го и то цопваше в казан с горещо олио. Тестото почваше да цвърчи и за около 30-ина секунди мекицата се оформяше със златиста хрупкава коричка. Чичкото (понякога лелката) вадеше мекицата от мазнината с голям черпак с дупки – да се оттича мазнината, мяташе я в голяма тава и бързо посипваше с пудра захар. Даваш 6 ст. на щанда и мекицата (или три) ти се връчваше в парче кафява амбалажна хартия.
С дечурлята от квартала прескачахме трамвайните релси и сядахме в градинката да си изядем мекиците. Такова нещо сега не се прави никъде и никакви
пет-звездни ресторанти не могат да заменят вкуса
на още парещата мекица с хрупкането на коричката в устата и сладостта на пудрата. Още един сюжет – съвсем наблизо – като се пресечеше «Графа» до «6-то» се минаваше край сладкарница «Преспа» (за нея ще има отделен пост), малка бозаджийница с баклави и саралии на ъгъла срещу бакалията, а точно до бозаджийницата се намираше гостилница в която се приготвяше една от най-добрите шкембе чорби в София.
Нареждаш се на опашка – предимно мъже, често – пияници. Зад тезгяха в началото на 70-те имаше един готвач на около 50-55, остриган, с мустак. Той вадеше свареното вече говеждо шкембе
и го мяташе на голям дръвник
С точно отмерени движения бързо накълцваше със сатър шкембето и го хвърляше обратно в казана. Като ти дойде реда само казваш колко порции искаш и той подхващаше 1-2-3 от ония тенекиени купички, вадеше с черпака малко от накълцаното шкембе на дъното и добавяше бульон до горе. Порция – 13 ст. Веднага след като си получиш чорбата – имаше маса с начукан чесън в оцет, само оцет и лют червен пипер. Номерът беше да сложиш точно толкова чесън и пипер колкото да ти се изпотят веждите без да се разплачеш. Ако прекалиш с пипера – разплакваш се. Ако обаче е малко – шкембето беше на вкус постничко. Сега такава шкембе чорба не се сервира никъде, всичко е стерилно, изчистено и безвкусно. Добър апетит! 😜
