Проф. Пламен Павлов, историк
На днешния ден през далечната 986 г. с българска победа завършва поредната битка за Сердика/Средец/София. През лятото на 986 г. император Василий ІІ нахлува в България и обсажда Средец. Този удар цели постигането на
стратегически пробив към днешна Македония,
превърнала се в ядро на българското царство в края на Х и първите десетилетия на ХІ в.
Основните български сили начело със Самуил, придружаван вероятно от цар Роман (978-991/997), по същото време са на поход в Тесалия.
Средец оказва твърда съпротива. Останали без припаси, ромеите започват набези из Софийското поле, но попадат в български засади, губейки много войници и коне. Гарнизонът на Средец прави смел излаз и изгаря стенобойните машини на противника. Получил известия за ставащото, Самуил по долината на Струма се насочва към района на бойните действия. Българската активност, както и слухът за измяна на военачалника Лъв Мелисин (твърдяло се, че той се готви да заграби престола), принуждават Василий ІІ след двадесет дни да потегли назад.
Ромеите са деморализирани от страх и суеверен ужас. През нощта близо
до лагера им пада метеорит
(„звезда“), тълкуван като лоша поличба. Сред войниците пълзи слух, че околните върхове са заети от българите. Българските сили атакуват, а византийското отстъпление се превръща в безредно бягство. В тил ромеите понасят удари от преследващите ги войски от Средец. В сражението е ликвидирана почти цялата конница, а императорът се спасява като по чудо, благодарение на арменската си гвардия. В български ръце попадат императорската шатра, походна хазна, скъпоценни корони и други инсигнии на властта.
На 17 август 986 г. Византия търпи поражение, което се родее с онова на Никифор І Геник през 811 г. Известният поет Йоан Геометър, съвременник на събитията, възкликва: „Истър (византийското име на р. Дунав, т.е. българите) грабна венеца на Рим…“ В своя Битолски надпис цар Иван Владислав (1015-1018) отдава победата на Самуил и баща си Арон. В своя добавка към хрониката на Скилица епископ Михаил Деволски (ХІІ в.), който е ползвал недостигнали до нас старобългарски извори, категорично твърди, че българските войски са командвани от Самуил, Арон и цар Роман.
Снимка: Светослав Пинтев
