Светослав Пинтев
През 1978 година Преславското съкровище е намерено съвсем случайно в една нива. Тя е на около 3 километра от днешния град. Тракторист закача златото с плуга по време на дълбока оран и го разпилява по чернозема. Експертите, извършили реставрацията тогава са категоричини, че бижутата от Преславското съкровище превъзхождат образците не само на българските художествени и занаятчийски работилници от онази епоха, те може да са създадени само в новия Рим-Константинопол .
Златните диадеми,
пръстени, огърлици, плочки и останалите накити са били изработени от много изкусни златари. А и такива количества безценни накити по онова време са можели да бъдат притежание единствено на императорския дворец в Константинопол. Към това заключени води и изключително високата стойност на накитите.
Какво се крие зад тях? Какво от историята разкриват?
Те са доказателство за могъществото на България по онова време и крият тайната на една
висша дипломация
През 927 година българският цар Петър I , син на Симеон Велики, получава ръката на бляскава византийска принцеса. Тя била „обезщетена“ от дядо си, император Роман Лакапин, с този щедър дар, смятат идториците.
В Източната римска империя- Византния предметите на ювелирното и друго изкуството са били много съществена част от дипломацията. По качеството и щедростта, с която са давани даровете, получавани от високопоставен приятел на империята е можело да съди за това колко високо е ценен от двореца. Или колко е важенза него.
Предположението за сватбата се вписва много кокнкретно в историческия контекст на онова време.
През 927 година цар Симеон Велики умира, докато подготвя страшния за империята военен поход срещу столицата на светка. В мирното предложение към възцарилия се негов син Петър Константинопол вижда реален шанс да се спаси от надвисналата опасност, та това е великата армия на Симеон, с неговите пълководци , с неговата дързост. Така ще си осигури и спокойствие на този фронт. Император Роман Лакапин е окрилен, много бърза да снабди внучката си Мария с всичко необходимо за женитбата ѝ с новия българския господар. От това зависи короната му и съществуването на империята.
На българския цар Петър I е предложена ръката на принцесата, внучка на василевса, което показва, че в Константинопол на него са гледали като на управник от ранга на самия император. Този факт ясно се потвърждава и от още един често игнориран исторически момент от огромно значения.
През 927 император Роман признава не само лелеяната от Симеон Велики
царската титла на българските владетели,
но и независимостта на Българската патриаршия.
Българският владетел става Цезар, това означава съкратената дума цар.
Всичко това обаче не е било пълна гаранция за мир, трябвало да се създадат роднински връзки.
При управлението на Петър I вътрешни междуособици силно отслабват държавата и външните ѝ врагове активизират действията си. По-късно Преслав пада, а съкровището на Мария-Ирина изчезва за цели 10 века.
Преди време дори „Ди Велт“ публикува обширна статия за Преславското съкровище:
През 927 година византийската принцеса Мария-Ирина Лакапина трябва да напусне Константинопол, за да се отправи към Велики Преслав и да се омъжи за цар Петър I, припомни изданието.
За да се съгласи на сватбата с българския владетел, тя получава от дядо си – император Роман Лакапин – цяло съкровище: 640 грама злато, сребро, перли и скъпоценни камъни, на обща стойност колкото е струвал цял дворец.
„Оцеляло през вековете, днес Преславското златно съкровище е част от българското национално богатство и е свидетелство за „Златния век“, който България изживява по време на Първото българско царство“, пишеше в публикация на германския „Ди Велт“.
По случай първото българско европредседателство съкровището беше изложено
в парижкия Лувър
Преди това експонатите, които са над 180 на брой, са били предадени на Римско-германския централен музей в германския град Майнц, където са били изследвани по проект на фондация „Герда Хенкел“ посредством най-модерните научни методи. „Това е единственото съкровище от византийски произход под формата на накити, за което можем да определим категорично откога датира“, каза тогава Антие Боселман-Руикби, която бе част от проекта на фондацията.
Как византийските скъпоценности стигат до Преслав?
Два пъти по-смайваща от самото съкровище е неговата история, четем в „Ди Велт“. Когато през 971 година Преслав е нападнат и опожарен от византийската армия, съкровището е скрито някъде пред портите на столицата на Първото българско царство. За това говорят красноречиво 15-те сребърни монети, които са част от Преславското съкровище, за които със сигурност е установено, че са отсечени в средата на 10-и век.
Но как съкровището стига до Преслав? Според Антие Боселман-Руикби, единственият ориентир са историческите сведения.
Известно е, че през 893 година българският цар Симеон I решава да премести столицата на царството си в Преслав. Оттам той почти непрекъснато напада Византия и успява да укрепи много държавата си – превръща я в истинска регионална сила, с която се съобразяват всички. След смъртта му през 927 година неговият син и престолонаследник Петър сключва мир, който бива скрепен с женитбата му с византийската принцеса Мария, която по-късно приема много подходящото име Ирина (на гръцки „мир“). За Византия това е важно събитие, особено след толкова много пролята кръв във войните с българите, което обяснява и щедрия дар на византийския император.
След като бива скрито от настъпващите към Преслав византийски войски през 971 година, съкровището престоява под земята цели десет века.
