Светослав Пинтев
Проф. Сашо Драганов и студентите му от бакалавърската и магистърската степен в специалност „Инженерен дизайн”, заедно с проф. Харалд Лешке, консултант от страна на автомобилния гигант „Даймлер”, завършиха проекта си за изработване облика на авангардно еко-такси с електрически двигател.
Решихме да ви напомним за тях, защото такива хора
дърпат България напред
Те демонстрират остъклената версия, а дълго време работиха по завършване на интериора и представяне на движещ се модел. За ходовата част се ползват готови компоненти, като това могат да бъдат вградени в колелата двигатели, но може да е и с централен двигател по логиката на двигателите с вътрешно горене, които предават движението чрез конвенционална трансмисия, обясняват иноваторите .
„Основният проблем практически са батериите, но вече има електрически автомобили с пробег над 1000 километра, което означава, че в тази посока се напредва много бързо.
Секторът с развива изключително динамично
Работим и по интериорния проект, като тук се съблюдават всички световни стандарти от А-до Я. Централно е ситуирано мястото на водача, за да може да се осигури ляво и дясно движение на транспортното средство, в зависимост от това в коя страна се шофира. Просторен са входът и изходът откъм тротоарната страна. Има вход за заемане на място от хора с увреждания, инвалидни колички и майки с деца. Перманентно ще се подава информация за интересни туристически културни обекти, покрай които минава колата. Вътре ще има мултимедия, както и къде човек да зареди мобилния телефон, лаптопа или таблета си. Седалките се появяват и изчезват по желание. Интериорът се конфигурира спрямо броя на заемащите места пътници. В момента работим и по материално- веществения, и цветовия климат”, обясни пред наш репортер проф. Сашо Драганов.
Проектът се стреми да обхване повече звена на Техническия университет и външни фирми. Специалистите по електроника, компютри и софтуер, машиностроене активно ще се включват в работата. Проф. Драганов се надява, че с помощта на община и държава има шанс да се изгради подходяща инфраструктура за този вид транспорт.
Кога ли?
Машината може да се ползва и от публично-административния сектор, а също и в различни варианти и модификации като лично транспортно средство. „В самата логика на проекта са кодирани много възможности… Целта е да изведем собствен интелектуален продукт, който да е конкурентноспособен. Има катедри и факултети, които биха се занимавали с енергийни системи, ходова част, устойчивост на купето. Идеята е да направим един комплексен продукт, който можем да извадим на пазара” , обяснява ученият. Той се разсмива, когато го питаме как да си купим такава кола, защото за производството и ще трябва цял завод. Казва: „ Засега няма как да стане, но се търсят фирми, които имат интерес от производството на електромобили и компоненти за тях у нас. Тук е фирмата, която произвежда седалки за по-голямата част от водещите автомобилни производители в Европа. Това е „Крамер”, тук са „Фесто” Джонсън Контрол и много други. Има вече такива, които се интересуват и са изявили готовност да станат спонсор на проекта”.
Студентите са разработили и проектите за
сгъваема и надуваем кола
До скоро тази идея изглеждаше като научна фантастика, но днес е на път да стане реалност. Караш си, а когато слезеш от елекромобила, го прибираш като чадър. Трансформираш го в количка за пазаруване, а като направиш покупките пак го разпъваш и подкарваш. Оказва се, че няколко от студентите на проф. Драганов имат готови и вече защитени като дипломни работи – проекти по темата. Разработени са различни варианти, но крайното решение е единична версия, с възможност и за 1+1 места. Намери ли се производител, сгъваемите коли могат да излязат на пазара до 2 години. В сгънат вид конструкцията става колкото голям куфар. Теглото е около 25 килограма, но може да се пренася като ръчна количка.
„Изобщо
не е необходимо да търкаляш тон и половина желязо из града,
за да отидеш да пазаруваш или до работата си”, убеден е той. Показва ни на компютъра виртуалния модел на изделието, който се сглобява от части, които изглеждат просто като елементи от палатка. Конструкцията на купето се надува като балон и свива чрез специална помпа, подобна на тази използвана при надуваемите легла. Разгъват се управлението, седалките и електромобилът е готов. Пределната скорост е до 50 км/ч. Професорът продължава с обясненията си:
„Пренаситихме градската среда с коли, които просто няма къде да ги денем. Затова малогабаритна сгъваема електрическа кола е много добър вариант.” Показва ни всички възможни версии за видимост и обзор, през гледната точка на шофьора. Светлините изпълняват само функцията на габаритна идентификация на пътя. Дори не е необходима директна видимост, защото има предна и задна камера, а образът от тях се появява на екрана…. на мобилния ви телефон или таблет. Все едно играеш компютърна игра, но с реална кола и в реална градска среда. Затова без проблем може да се управлява в съвсем тъмна нощ, в мъгла, снежна виелица… Тази работа върши инфрачервената камера, технология, която доскоро се вграждаше само във висшия клас автомобили, но вече се използва масово. „Днес тези камери струват стотинки”, допълва ученият. Предвидени са и меки седалки, адаптиращи се към извивките на тялото. „Този електромобил е напълно възможно да бъде произведен и от някоя от шестте велосипедни фирми в България. Можем да наводним световния пазар. В момента страната ни е един от най-големите производители и износители на велосипеди в Европа. Нямаме автомобилна индустрия, но такава имаме. Производството би могло да започне буквално утре, ако има кой да инвестира”, твърди проф. Сашо Драганов, докато ни показва авангардните проекти на студентите Атанас Марчев и Стела Георгиева, с идентични елементи изграждащи цялостта на конструкцията. Произведеш ли един, можеш да произведеш хиляди. Целта на заданието е била разработката да се сведе до една елементарна и лесна за производство технология. С леки ъпгрейди моделите можели да плуват, дори да летят, уверяват ни от екипа.
„Имаме ишлеме икономика”
„Целта е да изведем собствен интелектуален продукт, който да има качества, търсени на пазара и да е конкурентно способен. Това е смисълът. Не сме го правили 23 години. Имаме ишлеме икономика. От това никой не е забогатял, защото ишлемето няма принадена стойност, тъй като този, който го изпълнява не притежава интелектуалната собственост. Това е големият проблем. Докато държавата не регулира процесите, няма да имаме конкурентноспособна икономика. Президентът много говори за това, ама нищо не правят. Реалното създаване на иновациите е в специализираните учебни заведения и институти, където хората създават продукт, който би могъл да бъде интересен за пазара. За да бъде такъв, трябва да се намерят механизми и хора, които биха го възложили и внедрили.
С „Мерцедес се работи от 2004 г.
Сътрудничеството между ТУ- София и автомобилния гигант започва покрай съвместната работа с проф. Харалд Лешке – бивш директор на отдел „Корпоративен и иновативен дизайн” в „Мерцедес Бенц Дизайн”, който от 2004 г. живее в България. Автомобилната корпорация спонсорира проекта за български автомобил „Юнивърс”, изпраща специалисти у нас. Предоставят технологията за изработване на автомобилните модели от клей, пособията за работа с този изключително дефицитен материал, а и самия него. За представянето на моделите у нас пристига лично главният дизайнер на „Мерцедес“ професор Гордън Вагенер, получил званието почетен доктор на Техническия университет. Студентските разработки намират приложение под формата на партньорство с фирми като „Даймлер“, „Брабус“, които правят автомобилен тунинг за „Мерцедес” и „Медион – Леново”, производители на компютърна електроника, черна и бяла техника.
Сашо Драганов e професор от катедрата „Инженерен дизайн” в Машиностроителния факултет на Техническия Университет – София.
Роден е през 1955 г. в Плевен. Завършва индустриален дизайн в Хале, Германия. Работил е в Централния институт по промишлена естетика. Бил е главен дизайнер към Центъра за внедряване в промишлеността в Българска индустриална стопанска асоциация, а след това и в обединение „Микропроцесорни системи”` в Правец. 12 години е на свободна практика. От 2002 година е доцент по промишлено и дизайнерско проектиране и професор по индустриален дизайн от 2009 г. Вдъхновява студентите си за изобретения и новаторски решения, а ето, че усилията му дават плод. Ако имахме и държава, която се интересува от креативните си хора и да ги подпомага…
Снимки: Личен архив
