Алекс Алекса, Фейсбук
Най-добрите преразкази на „Червената шапчица“ в стила на различни писатели:
Ерих Мария Ремарк
— Ела при мен — каза Вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото си. Вдъхнаха познатия аромат на коняк. Имаше меланхолия и умора в този коняк – меланхолията и умората на избледняващия здрач. Конякът беше самият живот.
— Разбира се — каза тя. – Няма на какво да се надяваме. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той се съгласи с нея.
Джек Лондон
Но тя беше достойна дъщеря на своята раса; във вените й течеше силната кръв на белите завоеватели на Севера. Затова, без да й мигне окото, тя се втурна към вълка, нанесе му съкрушителен удар и веднага го последва с един класически ъперкът. Вълкът избяга от страх. Тя гледаше след него, усмихвайки се с чаровната си женствена усмивка.
Ги дьо Мопасан
Срещнал я вълкът. Той я погледна с онзи особен поглед, който опитен парижки развратник хвърля на провинциална кокетка, която все още се опитва да се представи за невинна. Но той вярва в нейната невинност не повече от нея самата и сякаш вече вижда как се съблича, как полите й падат една след друга и тя остава само по риза, под която се очертават сладострастните форми на тялото й.
Габриел Гарсия Маркес
Ще минат много години и Вълкът, застанал до стената в очакване на екзекуцията, ще си спомни онази далечна вечер, когато баба изяде с тортата си толкова много арсен, колкото би било достатъчно, за да унищожи всички плъхове. Но тя измъчи пианото, сякаш нищо не се е случило, и пееше до полунощ. Две седмици по-късно Вълкът и Червената шапчица се опитаха да взривят палатката на омразната старица. Те наблюдаваха със затаен дъх как синя светлина пълзи по кабела към детонатора. И двамата си запушиха ушите, но напразно, защото нямаше гръм. Когато Червената шапчица се осмели да влезе вътре с надеждата да намери мъртвата баба, тя видя, че в нея има повече от достатъчно живот: възрастна жена в разкъсана на парчета риза и изгоряла перука тичаше напред-назад, гасейки огъня с одеяло.
Харуки Мураками
Когато се събудих, Червената шапчица още спеше. Изпуших седем последователни цигари и отидох в кухнята, където започнах да правя юфка. Винаги готвя юфка много внимателно и не ми харесва, когато нещо ме разсейва от този процес. Пинк Флойд пееше по радиото. Докато добавях сос към юфката, на вратата се звънна. Тръгнах към вратата, като по пътя надникнах в стаята. Червената шапчица още спеше. Възхищавах се на ушите й, едното ухо беше осветено от утринното слънце. Никога през живота си не съм виждал такива уши… Като отворих вратата, видях Вълка. Веднага ми хрумна Овцата…
Ричард Бах
– Аз съм чайка! – каза Вълкът.
– Това е илюзия – отговори Червената шапчица.
Под крилото с размах 10,17 „Cessna-152“ с хоризонтален четирицилиндров двигател Lycoming O-235-L2C с обем 3,8 литра. и мощност 1 × 110 л. с. при 2550 об/мин блеснаха сините върхове на вълшебна гора. Самолетът кацна върху къща на ръба, направена от бял камък.
– Виждаш ли къщата? – попита Червената шапчица, усмихвайки се лукаво.
„Ние сами привличаме къщи и баби в живота си“, въздъхна Вълкът.
Виктор Юго
Червената шапчица трепереше. Тя беше сама. Беше сама, като игла в пустиня, като песъчинка сред звездите, като гладиатор сред отровни змии, като сомнамбул в пещта…
Едгар Алън По
В края на стара, мрачна гора, обвита в мистериозно твърд воал, над който витаеха тъмни облаци зловещи изпарения и сякаш се чуваше гибелният звук на окови, Червената шапчица живееше в мистичен ужас.
Уилям Шекспир
Да ям или да не ям, това е въпросът?
Сергей Лукяненко
Аз ставам. Цветната виелица на дълбоката програма затихва. Наоколо е жълто-сива, скучна и мокра есенна гора. Пред мен има само едно светло петно - червена шапчица на главата на малко, седем-осемгодишно момиченце. Момичето ме гледа със страх. пита:
– Вълк ли си?
„Малко вероятно – отговарям, оглеждайки се – във вълк ли съм се превърнал?“ Не, не изглежда така. Обикновен гол мъж, покриващ срама си с напарена брезова метла. Какво можех да направя, когато виртуалните Sanduns експлодираха поради препълване на стека? Просто се групирайте и изчакайте да видите къде ще ме хвърли…
„Отивам да видя баба си“, казва момичето. – Нося й пайове.
Изглежда, че ме доведоха до някакъв детски сървър.
– Вие човек ли сте или програма? – питам момичето.
„Баба е болна“, продължава момичето.
Всичко е ясно. Програмата й е дори една от най-примитивните. Спирам да обръщам внимание на момичето и се оглеждам. Къде е изходът?
– Защо имаш толкова дълга опашка? – внезапно пита момичето.
„Не е опашка“, отговарям и се изчервявам.
– Не се ласкайте. Говоря за програмите за проследяване, които са попаднали на вашия канал“, любезно уточнява момичето. Гласът й се променя драстично, сега пред мен е жив човек.
Патрик Зюскинд
Миризмата на Вълка беше отвратителна. Миришеше на кожарски килер, където се разлагат трупове. От мръсната му сива кожа излизаше неописуема миризма на мърша, горчиво-сладка, предизвикваща гадене и отвращение. Самият Вълк не усети това, той беше напълно съсредоточен, възхищаваше се на Червената шапчица. Тя миришеше на теменужка в зори, онази неописуема миризма, която цветята имат само няколко минути преди зазоряване, когато пъпката още не се е отворила напълно.
Оноре дьо Балзак
Вълкът стигнал до къщата на бабата и почукал на вратата. Тази врата е изработена в средата на 17 век от неизвестен майстор. Той го издяла от модния тогава канадски дъб, придаде му класическа форма и го окачи на железни панти, които може и да са били добри навремето, но сега скърцат ужасно. Нямаше никакви орнаменти или шарки по вратата, само една драскотина се виждаше в долния десен ъгъл, за която се твърдеше, че е направена от Селестин дьо Шавар, любимец на Мария Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на Червената шапчица, с собствената му шпора. Иначе вратата беше обикновена и затова няма нужда да се спираме по-подробно на нея.
Ръдиард Киплинг
– Ние сме една кръв! – извикала Червената шапчица след вълка. – Добър лов!
