Демонтажът на бронзовите фигури на паметника на съветската армия (ПСА) започна днес. Социалните мрежи прегряха от коментари. Повечето възторжени, други гневни. Ето някои от тях.
Евгени Димитров, Булфото. Фейсбук
Хайде, на хаирлия да е!
Асен Генов, блогър. Фейсбук
Кранът вече е там и демонтажът скоро ще започне!
МОЧА остава в историята.
Виктор Димчев, продуцент. Фейсбук
Довиждане – епизод 99
Георги Бащавелов, Фейсбук
Ще сложим ли паметник на американските войски, които бомбандираха София? Който не помни историята е обречен да я повтори. Ние освен едни подлоги на чужди интереси не сме нищо друго.
Петър Пунчев, журналист. Фейсбук
Снимка : Карина Каранъотова
Ако приемем, че започнатият днес демонтаж бъде доведен до края, близките дни ще ни изправят пред един простичък факт.
Никой, абсолютно никой, няма план каква е следващата крачка.
Нито в кметството, нито в правителството.
Дори нямат идея къде ще се сместят демонтираните композиции и не крият това…
И макар че ще опитаме да направим „как лучше“, ще стане „как всегда“.
Ями, кал, ръждясали заграждения. За години напред.
Сега ще проличи „колко й бъта тояжката“ на новата управа. Иска ми се да вярвам, че ще се справят.
Ето какво мисля аз.
Няма по-лошо нещо от работата на парче. Затова светкавично трябва да се започне подготовката за голям МЕЖДУНАРОДЕН конкурс (сами няма да се справим добре!).
Конкурсът трябва да обхване не само „Княжеската градина“ (тази на Паметника на съветската армия), но и онази пред Двореца, там, където беше Мавзолеят.
Заданието трябва да включва и пълна реставрация на някогашното Градско казино в бляскавия му вид от 1920-те години и прилежащото пространство, – зелени площи, улици, паркинги и пр.
Още повече, Телефонната палата ще си връща блясъка с помощта на частни инвеститори.
Сега е шансът да превърнем центъра на София в модерно, красиво и функционално пространство с характеристиките на XXI век.
Дали вярвам, че нещата ще се случат по този начин?
Не. Но си струва да опитам.
Ивайло Мирчев, депутат, ПП/ДБ. X
Демонтаж на Паметника на Съветската армия. МОЧА отива в историята, където отдавна му е мястото. “Е това ли е сега най-важното?!” – ще кажете. “Аман от глупости, оправете вместо това тротоарите!” – ще кажете. Тротоарите ще ги оправим. Обаче столицата е нещо повече от тротоарите, по които вървим. Столицата е сърцето на една държава и нейната посока, и нейното знаме, и нейното лице пред света.
Монументът на окупационната червена армия сигурно не е най-големият проблем на нашата столица. Обаче е най-знаковият проблем, и за София, и за България. Защото тук не говорим за камъните и плочите и скулптурите. Говорим за сянката на една огромна подмяна, която този окупационен символ хвърля не просто над столицата, а над цялата ни история от освобождението насам.
Не махаме просто монумент, връщаме си възможността да осмислим историята през собствената си призма, вместо през тази на руската пропаганда. Връщаме си възможността да не ни е срам, когато децата ни питат “Защо е тук този паметник?”. Връщаме си свободата на небето над София.
Traduci post
Йосиф Деянов, Фейсбук
Българизацията на България започва!
Манол Глишев, историк. Фейсбук
Не просто в един музей, ами в цяла България не трябва да има място за нито един паметник на соца.
Не бива нито областната управа, нито общината дори да сънуват връщане на позорната статуя на това място. Целият паметник трябва да си иде. Ако в София изобщо има паметник за връщане, той е само плочите с имената на Първи и Шести полк!
Пламен Петров, Фейсбук
Много елегантно го сваляте. А, трябваше само едно въже за шмайзера и да си е_е ПМ. Ама, нали да не озверим прекалено русоробите.
След МОЧА, Столична община да промени и имената на всички улици на руснаци.
Десислава Александрова, Х
Колко милиона ще струва този демонтаж? Няма друга страна по света, която да премахва част от историята си. Защо в центъра на Виена този паметник стои? Вероятно, защото нямат смелостта да го премахнат. Защо няма един адекватен човек на управленска позиция в тази държава?
Снимка: Ивайло Мирчев
