В Одеска област днес бе обявен траур, след като петима души загинаха при яростната ракетна атака на 10 април. Обяви го председателят на Одеската областна военна администрация Олег Кипер. Ранените са 14 души.
Българите в Одеска област сат над 150 000 души и са трети по численост според официалното преброяване в Украйна през 2001 г., предаде БТА
В самия град Одеса живеят около 50-60 хиляди българи. Най-голямото компактно българско население е съсредоточено в Болградски, Измаилски и Белгородднестровски район.
Лариса Козовая, УНИАН
Одеса, където за кратко време ситуацията се смяташе за относително спокойна (доколкото това беше възможно по време на войната), беше подложена на масирани атаки от Руската федерация за втори пореден месец.
От началото на март в града вече бяха загинали десетки хора (възрастни, деца, старци) и беше ясно, че ситуацията скоро ще се влоши. Очакваше се агресорът, който гравитира около знаменателни дати, да стане още по-активен на 10 април – 80-ата годишнина от освобождението на града от нацистките нашественици.
По зла ирония Одеса, която сега е толкова мразена в Кремъл, по време на Втората световна война удържа отбраната по-дълго от всеки друг град – 73 героични дни…
И може би щеше да издържи по-дълго, но според решението на щаба на Върховния главнокомандващ (Сталин) войските бяха прехвърлени от Одеса за
укрепване на отбраната на Крим
В резултат на това на 16 октомври 1941 г. градът е превзет от нацистите. През 907-те дни на окупация там са убити над 80 хиляди души. Сред тях са моите роднини – всички, които останаха в Одеса. Малцина оцеляха: дядо, който беше на фронта, баба и майка (тогава 3-годишно момиче) – успяха да се евакуират. Братът на баба, жена му и малката дъщеричка са застреляни в центъра на града, близо до къщата, в която са живели – местни сътрудници съобщиха за „неблагонадеждните“.
Нацистите бяха прогонени от Одеса през април 1944 г. и с течение на времето онези, които останаха от нашето някога голямо семейство, се завърнаха у дома. Но, както се оказа, те нямаха къде да живеят – апартаментът беше зает.
Кой точно?
„Не знам. Семейството ми говореше за тези събития с голяма неохота. Знам само, че не са останали на улицата – предвид военните заслуги на контусирания (буквално) дядо му е дадена стая с тоалетна на двора… Така живеехме – слушайки разказите му за един трилинейна пушка с един патрон, с която младият войник е изпратен в битка, и гневните му забележки за „съветската гримаса, която смени Хитлер на поста“.
Но през последните години все по-често идват на ум думите на баба ми: „Нацистите, фашистите и колаборационистите нямат националност…“
Бившата гимназистка често
плачеше заради оръфана снимка –
последния кадър на чернокосото бебе Нелочка. Същата племенница, която беше убита от нацистите.
Снимката, възстановявана три пъти, е всичко, което остава за спомен от нея. Сега го имам – предава се по наследство…
Страшно е да осъзнаем, че сега, повече от 80 години по-късно, историята се повтаря. Врагът отново се стреми да превземе Украйна, а Одеса, както и цялата страна, се съпротивлява на окупаторите.
Путин, подобно на Хитлер, има нужда от едно – чужда земя и повече кръв по нея. Преди осем десетилетия, на 10 април, градът се „отърси“ от „кафявата чума“, а сега, през 2024 г., този ден се превърна в продължение на сегашния руски терор: призори вражеската армия започна да атакува града с балистични ракети …
И отново – зла ирония: атаките са извършени от територията на окупирания Крим, заради което през 1941 г. защитниците на Одеса са били спешно предислоцирани на Черноморския полуостров.
Според военния наблюдател Александър Коваленко в първите часове на сряда окупаторите са използвали
четири балистични ракети
9M723 Искандер ОТРК и две аеробалистични ракети Искандер-К: „Сутринта Одеса е подложена на системни балистични атаки от Крим… Не пренебрегвайте сигнали за тревога! „Забравете, днес – 10 април – е денят на освобождението на Одеса от нацистите! Техните наследници, руските окупатори, имат фетиш за такива дати! Днес може да бъде труден ден…“
„Труден ден“ е меко казано. Руската армия нанесе няколко мощни удара в региона. Транспортната и критичната инфраструктура са значително повредени, двама служители на Одеската железница са ранени… Според ръководителя на Одеската областна държавна администрация Олег Кипер през деня 9 балистични ракети са били изстреляни в района на Одеса. В резултат на вечерната стачка, станала близо до бензиностанция, бяха убити четирима души, включително 10-годишно момиче, което празнува първата и последната си годишнина само десет дни преди смъртта си. В болница са по-малката й сестра и родителите… Ранени са още 14 души, сред които и 4-годишно дете. Един от пострадалите почина в болница на следващия ден, а лекарите се борят за живота на още няколко.
Беше краят на работния ден – по време на атаката нападнатите се прибираха от работа с коли и пеша. Те станаха жертви на коварен двоен удар, нанесен от Русия – страна, в която, заслужава да се отбележи, по някаква причина смятат Одеса за „своя“. Например, тук има много рускоговорящи, които нямат търпение да се върнат под „крилото на по-големия си брат“.
По странен начин Кремъл се „грижи“ за своите „съседи“. Очевидно, според чисто руската традиция: „Той ме бие, значи ме обича“ . “ Хитлер би го харесал…
