Манол Глишев/Manuil Grigora
Мен маестро Камджалов успя наполовина да ме изкефи. Вярно, никой не е съвършен, та Камджалов има за кумири в живота съмнителни типове като Дънов, Нешка и „учителя“ Тео, пък и е бил приятелче с идиоти като Подполковника и мошеника от „Истерически парк“, което е много тъжно. И понеже маестрото разбира, че без загадка не може, той някак успява да съчетае леля Нешка с инак правдив гняв срещу соца. Ами гласа! Ах, това кадифе, ах тази захар, ах тази трепетна хомоеротика в произнасянето на вълшебната дума „мъже“! Ах, този култ към таланта! Но за сметка на всичко това нашият диригент е убеден, че е много изискан, та даже е дозрял до по същество правилната идея, че тук нищо свято не е останало и че цяла България трябва да се взриви, за да се оправи 🙂 Чудото на българския интелектуалец!
