Любо Канев, писател и психиатър
Според мен, множеството българи смятат, че пушенето на цигари е един вид активна дейност по време на работа, а ако е възможно, даже всъщност да е главното в самата работа. “Отивам на работа” означава, особено в държавните учреждения, да се мисли за първото кафенце долу във фоайето, заедно с цигарата. Цигарата е емоционално отношение към света, тя е понякога жест, който търси изход от някоя неочаквана ситуация или от катастрофално събитие. Например, да блъснеш с новата си кола крайпътния дирек и след като разбереш колко тежък и скъп ще е ремонта, трескаво да си запалиш цигарка и да пуснеш две мощни струи през носа си.
Но всичко все пак, се свежда накрая до едно банално пафкане.
Ама защо да се вълнуваме?
Нека пушачите да си димят…
А ние ще отидем да си легнем.
