Евгения Стефанова, счетоводител. Фейсбук
Не знам какво е ставало в зала днес, преди да разрешат на медиите да снимат, но това, което видях, когато им разрешиха, ми е достатъчно. А аз съм просто един потребител на политическа информация!
На мен ми е обидно, честно ви казвам, обидно ми е като избирател да гледам как Възраждане
просташки
(както им е присъщо) се подиграват на тези, за които съм гласувала. Обидно ми е да гледам Свиленски и Нинова, които излизат и държат речи с назидателен тон, обръщайки се към ПП-ДБ. БСП да ми говорят за морал в политиката! До там ли я докарахме? Докъде е морала на БСП, щом Нинова ходи на инструкции в Москва да й кажат как да гласува за Турски поток? Защо никой от ПП-ДБ не попита Нинова в зала за това?
Да не отварям дума за гаврите, които си позволи Радостин Василев и ироничното отношение на ИТН. Или нравоучителната лекция на Цончо? Аз лично, ако срещна тези хора на улицата, никога не бих им разрешила да ми говорят по този начин.
И всички в един глас говорят, че
ПП-ДБ се унижават,
че това било връх на унижението, което никога по-рано не се е случвало на тази висока трибуна, и че ПП-ДБ са изпаднали в състояние на крайно нуждаещи се да молят ГЕРБ да останат в коалицията. Точните думи бяха: да молят ГЕРБ за власт! Не знам кога е станало това, но очевидно преди да разрешат на медиите да снимат.
Аз бих им казала същото: спрете да се унижавате. Така унижавате не само себе си, но и нас. Не сме гласували за вас, за да връщате ГЕРБ на власт и да правите срамни коалиции с тях. Платихте/платихме твърде висока цена, за какво?
Реално за какво?
И да припомня какво каза онзи ден Боби Ваклинов в предаването си: с мечка мед не се яде! Не трябваше да сядате на трапезата на мечката, а да си стоите в опозиция, щом това е мястото, което избирателя ви отреди. Да бъдете силна и непримирима опозиция, която да печели симпатии, защото не замита скандалите под килима (като например разкритията за Турски поток), и в същото време да имате време да си оправите структурите из страната така, че на следващите избори да отидете и да ги разбиете. И въпреки, че продължавам да говоря за това, защото ме е яд, си давам сметка, че това са просто пропуснати възможности, които едва ли някога ще се повторят.
