Росен Петров, Фейсбук
Може ли да позабравим цяла българска столица на Черно море? Може. Става дума за красивата Калиакра. В публичното пространство тя е популярна като красив скалист нос с останки от древна крепост, но не и с това, с което е била най-важна в историята – с положението си на столица и важен град.
При това тя е била столица не само на добре известното ни Добруджанско деспотство, но според античния географ Страбон, и на приказно богатия цар Лизимах, който криел в пещери по черноморския бряг огромните си богатства, събрани от Персия.
Самият факт, че
крепостта Тиризис,
което е най-ранното име на Калиакра (по името на тракийското племе тиризи), е спомената от практически първия географ Страбон още преди 2000 години, е многозначителен. Не са много населените места, за които той е писал, а вижте, за укрепеното място Тиризис (днес Калиакра), го е направил.
Траки, елини, римляни, българи – всеки е оставил своята следа на това уникално място. Вторият и вече потвърден и с многобройни археологически открития разцвет на Калиакра е от 13-14 век, когато тя се утвърждава като столица на Добруджанското деспотство и известният владетел Добротица. Това държавно формирование дълго време беше пренебрегвано от нашата историография, защото беше определяно като „отцепническо”, но истината е, че то просто е било рожба на своето бурливо време и със сигурност е една от българските средновековни държави.
Във венецианските документи, Добротица изрично е фиксиран като „деспот на българите”
Същият владетел създава и силен боен флот от 12 галери, вероятно за пръв път в българската история. Нещо повече – неговата флотилия участва успешно в тогавашните ромейски династически междуособици и дори прави военноморска операция до град Трапезунд (днес Трабзон в Североизточна Турция). Една дребна сметка, по права линия разстоянието от Варна до Трабзон е 1003 километра, така че „добруджанският” флот си го е бивало. Добротица имал такова самочувствие и размах на мислене и действия, че не се поколебал да започне и мащабна 15-годишна морска война със супер морската сила на онази епоха – Генуа. В този сблъсък, в скоро време на страната на Добротица пък застанала другата тогавашна морска свръхсила – Венеция, но това е друга дълга и много интересна тема.
Разказвам Ви за тези факти, за да оценим, че земите ни до самото им падане под османска власт са били важна част от европейските икономически, дипломатически и военни дела.
В последните години за Калиакра започна отново да се говори повече, най-вече заради изследванията на големия български археолог – доц. Бони Петрунова. През 2018 г. тя и нейният екип
откриха и вече прочутото съкровище от Калиакра,
наречено „Татарска плячка”, състоящо се от цели 957 ценни златни и сребърни предмети, монети и всевъзможни украшения – включително и от скъпоценни камъни. С особено висока стойност са осем златни венециански монети, като две от тях, заради своята рядкост, са оценени на по един милион евро. Сред любопитните открития в Калиакра е и катарама на колан от бял нефрит, произведена с голяма вероятност в средновековен Китай.
Защо Ви разказвам тази история? Защото древната Калиакра може да бъде, образно казано, една перла в туристическата корона на България. Дива природа, богата история, място пълно с легенди и реални открития. Какво повече му трябва, за да се превърне в уникално място за още повече туристи? Трябва му още повече работа и усилия. На мястото, където преди е кипял живот, пак може да кипи такъв, а за нас българите приказната Калиакра ще си остане българската столицата на гордия Добротица, владетелят, чието име носи златната ни Добруджа.
(Снимките са благодарение на Национален исторически музей / National Museum of History и https://www.novetika.com/)
