Иво Сиромахов, Фейсбук
Преди избори в социалната мрежа се развихрят шумни групички от надъхани комсомолци. Те обикалят страниците, радващи се на повече посещения и сипят глупави коментари за събития, които не разбират, и за уважавани хора, каквито никога няма да бъдат.
Тия комсомолци са на различна възраст, с различен социален статус и са представители на целия
безсмислен спектър на българския политически живот
Но въпреки че са различни по убеждения, в едно си приличат – всички те са се отказали от възможността да мислят (ако изобщо някога са я притежавали). Партията мисли вместо тях. Вождовете им спускат правилните постулати и те ги бранят безропотно и безкритично.
Комсомолският патос не е довел никого до нещо добро.
Знам го, защото съм живял в онази жалка епоха,
в която комунистическата партия вярваше, че има монопол върху Истината и мачкаше всички смислени хора.
Сега партиите са много, но клакьорите им страдат от една и съща болест – смятат, че само тяхната вяра е правилната, че техните вождове са безгрешни. Готови са да оправдаят всеки престъпник, стига да развява тяхното знаме.
Подобни комсомолски групички са приют за некадърните, мързеливите и обидените. За хората, които нямат собствено лице.
Тези фейсбук-комсомолци са никои и го знаят. Те не са постигнали нищо смислено в живота си. Затова търсят идентичността си в стадото. Там, където има и други като тях.
Само че стадото няма да им добави стойност.
Защото сборът от много нули прави нула.
