Да припомнив на днешния светъл ден думите на академик Николай Державин
„До 15. век руси, украинци, поляци, чехи не са наричали себе си „славяни“. До Средновековието като славянски език е дефиниран езикът на българите, а не езика на руси, поляци, словаци, словени и т.н. През 9. и 10. век българите разпространяват своята писменост сред тези народи. От българските книги тези народи прихващат старобългарския език като свой. Но след завладяването на България от османците, тези народи не биха искали да се знае, че пишат и четат на езика на един поробен народ. Поради това преименуват старобългарския език на „ЦЪРКОВНОСЛАВЯНСКИ“
През 9. и 10. век, когато Преславската и Охридска книжовни школи разпространяват български книги из Европа, тогава славяни не е имало! Няма писмен документ от 7. до 12. век, който да говори за славяни. За славяни започва да се говори в 17. век от Петър I и особено Екатерина Велика. Тя не може да понесе мисълта, че някой друг е дал писменост на руснаците и прегръща идеята на беенедиктинския монах с далматински /хърватски/ произход Мавро Орбини да се нарекат „славяни“ всички народи с близки езици. Това на практика са всички общности, получили четмо и писмо от българските книжовни школи. Така се изместват и подменят българските заслуги за просветата на това огромно море от близки народи. Но тогава не е имало българска държава и нямало как българите да защитят истината.“
