07 / 14 / 2024
Новини Смях през сълзи Има хора, на които им е абсолютно невъзможно да говорят истината

Има хора, на които им е абсолютно невъзможно да говорят истината

ГЪЗИ – НОСИТЕЛ № 1 НА ЖЪЛТАТА ФЛАНЕЛКА

0 коментари
Има хора, на които им е абсолютно невъзможно да говорят истината

Има хора, на които им е абсолютно невъзможно да говорят истината. Просто така са устроени. Ако имаха професионална организация, уставът им непременно щеше да започва с италианското: „Se nоn e vero e ben trovato“, т.е. „Ако не е вярно, е добре измислено“.

Най-хубавото им е, че вярват на всяка своя дума.

Познавам десетки такива, но един от тях е ненадминат. В многобройните импровизирани анкети, които съм правил, той води с няколко обиколки пред всичките си конкуренти, колкото и големи виртуози в жанра да са някои от тях. Това ми дава правото да го обявя за непреходен носител на жълтата фланелка, поне за София.
Слави Трифонов разказва за един тип с истории като неговите, но те са си на Гъзи. Гаранция. Освен ако не говорим за едно и също лице, защото той не споменава името му. Най-обикновеното нещо в зората на капитализЪма беше, като срещнеш Гъзи на улицата, той да ти каже:
„Брато, хайде да пийнем по едно кафенце. Не сме се виждали отдавна. Само ме изчакай да скоча до Попа за пет минути, че

Илия Павлов ме чака там да ми върне едни хиляда долара, бях му услужил, после веднага идвам“.

Някои от неговите хиперболи „Каналето“ по-късно използва в скечовете си, но те бяха негова „запазена марка“ още преди да се появи предаването. Такава например е историята с гълъбите.
Седя си аз в „Шатрата“, пия си кафе и си чета вестник. От време на време гледам тъпо как едни гълъби си кълват около мен, опитвам се да ги ритна, когато изневиделица се появява той и си мята чантата на масата.
– Здрасти, Гъзи. Къде ходиш?
– Чакай, че се разстроих като ги видях тия гълъби – почесва се той замислено. – Много кофти ми стана.
– Както разбирам, имаш някаква слабост към тези ужасни пернати гадове – питам аз. – Толкова да са нагли. Оня ден си вървя по улицата и един лети срещу главата ми. Трябваше да мръдна, за да мине той.
– Чувства, батка. Аз гледах едни гълъби, ама взех, че ги продадох. Спомних си за тях, много красиви бяха, обичаха ме страшно – разгорещява се Гъзи и виждам как набира инерция. – Слушай да ти разправям к’ъв цирк. Голям зор беше докато ги продам.
– Пазарът на гълъби да не се е свил?
– Не бе, аз ги продавах, ама те все си долитаха обратно. Много ме обичаха, нали ти казвам. Шитнах ги първо в Пловдивско, на един турчин, те долетяха обратно в София. Продадох ги в Ловеч, те пак. Така над десетина пъти си идваха от Карлово, от Плевен, от Тутракан, от Левски. Да не ти обяснявам колко са привързани към мен.
– То това си е жива далавера.
– Абе, далавера, далавера, ама ми стана неудобно от хората и накрая ги продадох чак в Бургас. Светнах го човека какво правят и заедно им подрязахме крилете, за да не могат да летят.
– Решил си проблема – подхвърлям, като мисля, че това е вече финалът на историята. Съвсем не е така. Предстои развръзката.
– Ами. Ти да видиш к’во стана след две седмици. Прибирам се аз с един приятел от купон посред нощ. Той живее много далече и за да не си шари за такси, дойде да спи у нас – обяснява ентусиазирано Гъзи с нарастващ възторг. – Качваме се по стълбите и к’во да видя. Гълъбите се наредили всичките пред вратата, а краката им, ей такива станали от ходене – завършва той, показвайки с пръсти конфигурация, напомняща по форма и големина кръгчетата на казанлъшки понички. – Дошли си пеша от Бургас. Страшно ме обичат, нали ти казвам.
Просто Гъзи. Зяпам го изумен и решавам да го подложа на един елементарен тест. Да задам темата люти чушки.
– Знам, че обичаш люти чушки. Има у нас едни много ситни и страшно люти – хвърлям стръвта. – Ако искаш да ти дам една саксийка, да си гледаш.
– Това нищо не е бе, брат ми – светкавично реагира Гъзи. – Ние у нас имаме едни. Държим саксията под мивката. Веднъж баща ми се заврял да поправя някакви тръби и какво да види. Един плъх яде люти чушки, а от очите му текат такива големи сълзи. Толкова са люти нашите.

 

 

Колко полезна Ви беше тази публикация?

Кликнете върху звезда, за да оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Няма гласове досега! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

Тъй като намирате тази публикация за полезна...

Последвайте ни в социалните мрежи!

Съжаляваме, че тази публикация не беше полезна за вас!

Нека подобрим тази публикация!

Кажете ни как можем да подобрим тази публикация?

Може да харесате още

За нас

Онлайн списание

E-mail бюлетин

@2022 – 2024. All Right Reserved InfoMax. Уеб дизайн от MOXX Advertising