Манол Глишев,Фейсбук
Ал-хаким, Мъдрият. Някога момчето е било просто Аамет Исмаилов Аамедов от Идръндаркьой – и туй момче без успех си блъскало главата о препъни-камъните на файласуфите. Но
една прелестна нощ
му се явили спасителните праотечески духове от Девлет-и сигурността, предсказали му бляскаво бъдеще, влели му сили, разяснявали му науките, насочвали го с поличби… и момчето се превърнало в Сокол (Доан), Мъдрец, сиреч доктор (Хаким), Хидроинженер или Извор на мъдростта (Билгелик-и чешме), Председател (бег), а накрая – и в Почетен председател (Атабег, баща на беговете), който сменя младшите бегове.
Като чуят заповедта му, последните
удрят чело в земята,
мълвят: „Заповедта принадлежи на моя повелител“ и получават от него Коран, почетни одежди, бунчук с по две конски опашки, тъпан, сабя, пилаф от трапезата му и шепа акчета, па му целуват ръка. „Ха да ви видя сега“, насърчава ги Атабегът от благословения си сарай, тази градина на селяма, а те се надпреварват да блеснат като газии пред очите му и повестта за делата им е нескончаемо фатехнаме за меджлиските и фирмаджийските им подвизи срещу жалките неверници, баклава за сърцата и рахат-локум за очите на правоверните. Танръ-е бююк!
