Manuil Grigora/ Манол Глишев. Фейсбук
Аз съм фен на Халоуин (и смятам, че е правилно да се пише именно „Халоуин“, а не „Хелоуин“). Първо, както сочи и името му, това си е напълно християнизиран празник – вечерта срещу Деня на Вси светии. На малко остарял английски Hallow-ween е буквално бдението преди деня на All Hallows, всички светци. Някога книгата на Рей Бредбъри „The Halloween Tree“ се появи на български точно като „Дървото на Вси светии“ и това беше напълно правилен превод. Не знам защо още не наричаме този ден с идеално точния му български еквивалент.
Второ,
празникът си е готин.
Фенери, почитане паметта на покойниците, сладкиши, за които обикалят деца… всичко това са познати празнични елементи от Китай през България, та до Ирландия.
Трето, комунягите газ пикаят. Не им вярвам, че са станали християни – нито православни, нито никакви, защото се кълнат във Ванга, Людмила и други партийни вещици; не им вярвам, че са патриоти, родолюбци и традиционалисти. Щом са против нещо, значи то е добро.
Да вървят по дяволите,
защото не са хора. Всичката им съпротива е само по геополитическа линия, а не от искрен патриотизъм, камо ли от вяра в Бога.
Четвърто, на нощта на Халоуин или Вси светии е посветен прекрасният малък роман „Една нощ през самотния октомври“ от любимия ми Роджър Зелазни, както и вече споменатата повест „Дървото на Вси светии“ от също обичания Бредбъри. Що за простак трябва да е някой, за да има нещо против празник, на който са посветени две великолепни книги от двама чудесни писатели?
