Светослав Пинтев
Грузинският Майдан спечели първата си победа! Управляващите оттеглиха набързо „руския“ законопроект. Какво ще стане от тук нататък, ще има ли грузинска цветна революция или протестиращите ще се успокоят? Това е въпрос, който занимава много коментатори, защото може да има решаващо значение и за събитията в Украйна. Проруското правителство на Грузия се клати сериозно, а падането му може да пренареди много неща на геополитическата дъска…
Западът изрази ясна позиция в подкрепа на протестиращите.
Грузинските опозиционни партии вече заявиха, че продължат да протестират дори след като стана ясно, че спорният законопроект за „чуждестранните агенти“ отпада.
„Мобилизацията „няма да спре, докато не бъдат дадени гаранции, че Грузия ще поеме решително по прозападния път“, посочиха няколко опозиционни партии в съвместно изявление, призовавайки за нови протести тази вечер и за освобождаването на десетките задържани протестиращи.
Понятието „Грузински Майдан“
въведе тези дни украинският политолог и бивш съветник в президентството Алексей Арестович, роден в Грузия, в интервю за Марк Фейгин. Арестович е изключително популярен в Украйна и цялото поссъветско пространство.
„Този Майдан започна , защото народът разбра накъде се води страната. Същото беше при нас, когато при Янукович беше подписан един документ. Лъжеха ни, че ни водят към Европа, но той подписа онзи фатален документ… в полза на Кремъл. Това в Грузия, както и тогава в Украйна, означаваше: „Прости ЕС, прости НАТО“, а народът на Грузия отдавна е направил своя избор, направи го при президента Михаил Саакашвили, който сега е в затвора, благодарение на него и на партията му. Майдънът започна, сега всичко зависи от решимостта на протестиращите…“, каза Арестович.
Управляващата партия в Грузия обяви днес,
че оттегля законопроект за „чуждестранните агенти“ след прераснали в насилие протести и критики, че той е повлиян от руски закон и води към авторитаризъм, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.
Партията „Грузинска мечта“ заяви, че е решила „безусловно да оттегли законопроекта, който е подкрепяла без резерви“. Тя посочи като основание необходимостта от успокояване на „конфронтацията“ в обществото.
Законопроектът предвижда грузинските организации, получаващи над 20 процента от финансирането си от чужбина, да се регистрират като „чуждестранни агенти“. За неспазване на изискването се предвиждат глоби.
По-рано управляващата партия каза, че е необходимо да бъдат разкрити критиците на Грузинската православна църква – една от най-влиятелните институции в страната.
Противниците на законопроекта,
сред които президентката Саломе Зурабишвили, го сравниха с руски закон от 2012 г.,
използван срещу несъгласните с властта. Според грузинското правителство предложеното законодателство е разработено по модела на американски закон за чуждестранните агенти, приет през 1930-те години.
Законопроектът ядоса поддръжниците на членството на Грузия в Европейския съюз. Служители от ЕС разкритикуваха предложеното законодателство и заявиха, че то може да затрудни пътя на страната към приемане в общността.
Парламентът даде първоначално одобрение на законопроекта във вторник, но това доведе до протести същия ден, както и вчера. Някои демонстранти хвърляха запалителни бомби, камъни и пластмасови бутилки срещу полицията. Органите на реда използваха сълзотворен газ, светошумови гранати и водно оръдие, за да разпръснат протестиращите. Според вътрешното министерство са били арестувани 77 души при протеста във вторник.
/
