Григор Лилов, журналист. Фейсбук
Президентът Румен Радев е категорично против зам.-председател на партия да стане служебен външен министър. Той има предвид Даниел Митов от ГЕРБ, който беше предложен от премиера Димитър Главчев да замени уволнения Стефан Димитров. На другия ден премиерът бързичко уволни и земеделския министър Кирил Вътев, който, горканчо, разбрал, че вече не е министър от телевизията.
Президентът обяви, че ще се срещне в петък с премиера Димитър Главчев, за да обсъди мотивите за поисканите оставки и нови назначения. Радев трябва да издаде укази. „Най-лесно е да подпиша, но първо трябва да видим как стигнахме дотук“, каза още Радев. На него му било съвсем ясно кой предлага Даниел Митов, но не знаел кой уволнява министър Вътев.
„Ще изпълня задълженията си по Конституция и съм го направил. Дал съм своите предложения за издаване на указ, повече по въпроса няма какво да кажа. Сега на ход е президентът Радев“, заяви пред журналисти служебният премиер Димитър Главчев, цитиран от БНТ.
Ето и едно мнение за геополитическите измерения на скандалите:
Григор Лилов
Смяната на министри:
ГЕОПОЛИТИЧЕСКО НАДЦАКВАНЕ
Ако Борисов е искал Даниел Митов да е външен министър, защо се сеща сега, когато вече има назначен министър и този министър управлява?
Ако лидерът на ГЕРБ е толкова силен чрез премиера Главчев, защо не го направи по-рано, а на седмия ден от работата на кабинета?
Да смениш министър е несравнимо по-трудно, отколкото да си назначиш такъв в хода на консултациите.
Така че Бойко Борисов подвежда, когато твърди, че ГЕРБ е поискал смяната на Стефан Димитров и часове след това тя се случи. Всъщност с изказването си той изпреварващо обяви новината и:
1. даде алиби пред обществото за смяната на Стефан Димитров;
2. създаде му алиби за неговите непрофесионални действия;
3. защита кабинета и Главчев от още по-голям скандал, който можеше да напусне нашите граници;
4. лидерът на ГЕРБ опитва да натрупа политически дивиденти от министерската смяна.
Гафовете са едноседмичния министър бяха многобройни:
излизане в отпуск в петък вечерта, като напуска България без да уведоми премиера; отсъствие и изключени контакти с него по време на поредната криза с нападението на Иран върху Израел, но въпреки това негова позиция в Туитър акаунта на Външно от 03.46 минути, която не е обсъждана от правителството и противоречи на политиката на България; опит самоволно да формулира нова позиция на България и за Черноморския регион на Втората конференция по сигурността. И за капак – отказ от среща с помощник държавния секретар по европейските и евразийските въпроси на САЩ Джеймс О’Брайън (срещата все пак се проведе по разпореждане на премиера, макар и след часове) За последното обстоятелство ще отбележа, че такъв отказ в дипломатическата практика означава само едно: ние не сме дори приятели, камо ли пък съюзници, а сме врагове.
*** бел.: Стефан Димитров отсъстваше от заседанието на кабинета, когато се е обсъждала родната позиция по кризата в Близкия Изток (вместо него е била заместничката му Ирена Димитрова, която не е била определена да го замества за времето на отпуската)
.
Нито Борисов, нито Главчев, нито Радев, нито който и да е всъщност са решаващите фактори за позицията на България в световната геополитика. Още повече, че правителството по форма зависи от президента, по състав – от избора на премиера Главчев, дефакто – от политическите конфигурации в хода на консултациите за съставянето му, а по същество – от обръчите в родното Задкулисие и господарите му в Москва, чиито говорители са политиците ни.
С този скандал във всичките му измерения то реши да
изпробва „кондицията на Запада“
спрямо България и опит за промяна за нейният външнополитически курс.
(бел.: при комунизма бащата на Стефан Димитров е съветник на премиерите, а майка му – отговорен служител на външнополитическия отдел на ЦК на БКП)
.
Отговорът беше светкавичен.
Според неофициална, но достоверна информация НАТО и ЕС от няколко месеца рязко са затегнали процедурите и правилата за допуск до класифицирана информация. Основният акцент е върху Унгария, където протекоха редица смени, а заради изменената политическа обстановка обхватът на това затягане вече засяга Словакия и България.
*** Следователно първото условие да си министър е да имаш допуск до секретни документи.
*** Без него си НИКОЙ!
*** Българско разрешение можеш и да получиш, но европейско и натовско – не!
Без тези разрешения практически се блокира дейността на всяко министерство, а следователно И ПАРИТЕ!
.
Отговорът на съюзниците ни продължи със земеделския министър, концентрирайки се върху аферата със „златната митница“ на Капитан Андреево и дадените 10 млн. като „компенсация“ за сграда с лабораторно оборудване на Таки-Маки.
Като резултат
изгря звездата на Георги Щерев
– ту честен частник, ту чиновник, започнал стремителната си държавна кариера още при премиера Орешарски и човек от политическо-икономическия кръг „Пловдив“ – според мен добре свързан с президентските съветници и един почетен руски консул-олигарх. Така президентът, който е действителният повелител на служебното правителство, отвърна на западния удар.
.
Да довърша: преди месец написах, че България не е Унгария, в която има десетки и десетки милиарди ИСТИНСКИ западни капиталовложения и където западните големи компании работеха добре с Орбан. Нито президента, нито който и да е от партийните ни лидери има какъвто и да имидж в очите на републиканската партия, където не без основание ги броят като пребоядисани комунисти, докато случаят с унгарския премиер по редици причини е по-различен. И това засега спасява Орбан от нокаут въпреки редица плесници, които отнесе.
Родните политици нямат и никакъв имидж и в редиците на Демократическата партия. Оценката им в Европа е същата като американската. Дипломатическите любезни и хвалебствени фрази от нашите съюзници са онова лицемерие, което действителната политика и отношения плащат като данък на общественото мнение за евро-атлантическата ни принадлежност.
.
Така че „кондицията“ на Запада спрямо глупостите, дивотията и руските прокси операции у нас ще е значително по-остра, директна и ако се наложи – и далеч по-значителна спрямо Унгария.
Видяхме го в тези дни.
