04 / 17 / 2024
Новини Свят „Годината на леопарда“ започна вчера с най-сетне обявеното от федералния канцлер Олаф Шолц решение

„Годината на леопарда“ започна вчера с най-сетне обявеното от федералния канцлер Олаф Шолц решение

0 коментари
„Годината на леопарда“ започна вчера с най-сетне обявеното от федералния канцлер Олаф Шолц решение

Петя Гергова, БТА

„Годината на леопарда“ започна вчера с най-сетне обявеното от федералния канцлер Олаф Шолц решение за изпращане на модерни германски танкове „Леопард“ на Украйна. Решението беше взето след седмици на международен натиск и критики заради неохотата на Шолц Германия да предостави самостоятелно тежки нападателни оръжия на нападнатата от Русия държава.

Поведението на ръководителя на германското правителство след руското нахлуване в съседна Украйна вече беше станало повод за появата но немски неологизъм – глагола „шолцен“, който според критици на канцлера означавал витиевато отлагане.

Трудно е да се каже дали прекалено дългото обмисляне на решението за танковете необратимо е накърнило репутацията на канцлера социалдемократ. Сигурно е обаче, че „пускането на „леопардите“, според наблюдатели, ще доведе до пробив във войната, а Киев ще се превърне в „ударен юмрук на демокрацията“, по думите на ръководителя на украинската президентска канцелария Андрий Ермак.

Независимо от всичко правителството в Берлин демонстрира, че е положило всички усилия да не изневери на следвоенната западногерманска политическа култура на предпазливост по военните въпроси, отчитат анализатори. Военният министър Борис Писториус изтъкна, че страната му трябва да претегли всички плюсове и минуси, преди да вземе подобно решение.

„Това беше резултат от интензивни консултации, за пореден път, с нашите съюзници и международни партньори“, каза вчера Шолц пред депутатите в Бундестага. „То беше правилно и е важно, че не се оставихме да бъдем тласкани“ към това решение, цитира го Асошиейтед прес. По-късно германското канцлерство съобщи, че вчера Шолц е разговарял по телефона с президентите на САЩ и Франция и с премиерите на Великобритания и Италия. И петимата лидери са се съгласили да продължат военната подкрепа за Украйна в тясна евроатлантическа координация.

Екехард Брозе – ръководител на федералната академия за политика по сигурността на германската армия, отбеляза по-дълбокото историческо значение на взетото от Берлин решение.

„Произведените в Германия танкове отново ще се изправят срещу руски танкове в Украйна“, каза той и добави, че това „не е било приятна мисъл“ за Германия, която се отнася сериозно към отговорността си за ужасите през Втората световна война. „И въпреки това, това беше правилното решение“, отчита Брозе, изтъквайки, че от западните демокрации зависи как ще помогнат на Украйна да спре руската военна кампания.

Още на 27 февруари 2022 г., на извънредно заседание на Бундестага Шолц обяви, че нахлуването на Русия в Украйна катализира започване на „ново летоброене“ за федералната република.

Както отбелязва сега Томас Клайн-Брокхоф от базирания в Берлин американски мозъчен тръст Германски фонд „Маршал“, получава се противоречие между действителния размер на ангажимента на ФРГ и самите оръжейни доставки. От едната страна е това, че Германия в крайна сметка е на второ място в Европа по предоставяне на въоръжение на Украйна, а от другата – нерешителността, с която Берлин върши това, коментира Клайн-Брокхоф, цитиран от АП.

Същевременно, в изказването си на Световния икономически форум в Давос Шолц вече беше подчертал, че предоставяното на Украйна военно оборудване представлява истинска „повратна точка“ във външната политика и политиката на сигурност на Германия“. Преди това канцлерът даваше да се разбере, че няма да позволи да му извиват ръцете с „емоционални коментари“ и да го тласкат към прибързани решения в областта на сигурността. Берлин запази сдържаността, дори и когато Великобритания създаде прецедент и първа обяви, че ще даде на Украйна част от своите танкове „Чалънджър 2“.

Дни преди Берлин да огласи, че „пуска „леопардите“, Ройтерс публикува аналитичен материал за „шолцологията“ – изкуството да разгадаваш решенията на германския канцлер. То набира популярност, според Ройтерс, докато критици на Шолц у дома и в чужбина се питат на какво се дължи неохотата на канцлера да склони да изпрати танкове, с които Украйна по-лесно да отблъсне руските нашественици.

Показателно е, че след безрезултатната петъчна среща на военните министри от НАТО в базата „Рамщайн“ председателката на комисията по отбраната в Бундестага Мари Агнес Щрак-Цимерман обвини канцлера Шолц, че е истинска „катастрофа“, съобщи британският „Дейли телеграф“.

Марсел Дирзус от института за политика по сигурността при университета в Кил е на мнение, че „избирателите имат право да знаят казва е позицията на техния канцлер по толкова важен въпрос, докато репутацията на страната се топи“, цитира го Ройтерс.

Правителствени служители в Берлин изброяват изобилие от причини за колебанието на канцлерството. Главната е, че Русия може да изтълкува танковите доставки като превръщане на Германия в страна от конфликта. А това, според тях, може да доведе до ескалация. Посочва се също, че Кремъл би бил по-малко склонен да отвръща на този удар, ако друга ядрена сила, като САЩ, също изпрати танкове. Ето защо, Берлин може да предостави тежките машини, само ако същото направи и Вашингтон, аргументират се в канцлерството.

Последният път, когато Германия обяви, че ще изпрати военна помощ на Киев, тя съобщи, че ще предостави 40 бойни машини за пехотата „Мардер“. Берлин обаче го направи в обща декларация с Вашингтон, който заяви, че предоставя 50 подобни бойни машини „Брадли“.

Густав Гресел от Европейския съвет за външни отношения в Берлин смята, че „това е странно възприемане на нещата“. „Понякога имам впечатлението, че Шолц е изгубил от поглед факта, че Германия всъщност е член на НАТО“, коментира той.

Друга причина за колебание, излагана от канцлерството, е страхът чувствителна западна технология да не попадне в руски ръце. Но Русия вероятно е достатъчно наясно със способностите на по-старите модели „Леопард“ благодарение на шпионаж и на тежки машини, които Турция е загубила в Сирия, изтъква Рафаел Лос от Европейския съвет за външна политика.

Руската инвазия в Украйна накара ФРГ да превъзмогне табута като износ на оръжия за военни зони, посочва Ройтерс. Но всяко прекрачване на поредна „червена линия“ отприщва широк обществен дебат, например за износа на тежки оръжия. Допитвания показват, че между 33 и 46 процента от германците подкрепят изпращането на танкове.

Източници от ГСДП насочват вниманието и към това, че канцлерът ще си създаде проблеми с по-пацифисткото и по-ляво крило в партията си, ако прави решителни стъпки твърде бързо, дори това да предизвиква разочарование у коалиционните му партньори.

„Нужно му е да демонстрира, че е направил всичко по силите си и да заяви: „Опитах с диалог, но за съжаление сега трябва да осигурим тези оръжейни системи“, отбелязва Александър Кларксън – преподавател по германски въпроси в Кралския колеж в Лондон, цитиран от Ройтерс.

И не на последно място – някои държави от НАТО атакуват Берлин, водени от вътрешнополитически интерес, особено Полша, където управляващите националисти търсят обществена подкрепа преди тазгодишните избори.

Малко преди Берлин и Вашингтон да обявят, че ще изпратят танкове на Киев, американският сенатор демократ Крис Кун – близък съюзник на президента Джо Байдън, каза за изданието „Политико“: „Ако германците продължават да говорят, че ще изпратят или освободят „леопарди“ при условие, че американците изпратят „Ейбрамс“, ние трябва да изпратим „Ейбрамс“.

Очевидно промяната в американската позиция е помогнала за деблокиране на германското противопоставяне. С други думи, неотстъпчивата колебливост на Берлин е била достатъчно красноречива.

Полският премиер Матеуш Моравецки успоредно с това призова Германия „да не се помайва, да не отлага, а да вземе смели решения“, цитира го в. „Дейли телеграф“.

Войната на Русия в Украйна привлече вниманието и към това, че години наред германските въоръжени сили са били недофинансирани, а разходите за отбрана са били в застой и през по-голямата част от управлението на Ангела Меркел са намалявали пропорционално като част от БВП. И пак международен натиск е бил причина за промяна в тази тенденция през 2019 г., коментира сп. „Спектейтър“.

Германският вицеканцлер Роберт Хабек е цитиран да казва, че като се вземат предвид думите на Путин през летните месеци и се вгледаме в извършеното от него досега, трябва да кажем, че „Западът, Европа и Германия са били много наивни“.

„Спектейтър“ цитира и командващия германската армия генерал Алфонс Маис, че „настоящата криза в Украйна е сварила Бундесвера със смъкнати гащи“ – рядко срещана критика, идваща от висш офицер, което прави резонанса й още по-отчетлив, коментира изданието.

Бившата министърка на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер пък призна: „Много ме е яд на всички ни заради историческия ни провал. След Грузия, Крим и Донбас не сме подготвили нищо, което наистина да може да сдържи Путин“.

Германия трябва да се възползва от настоящата криза и да си направи равносметка, че балансирането по средата от ерата на Меркел не може да продължава.

Войната на Путин в Украйна трябва да е сигнал за събуждане за най-голямата икономика в Европа и тя да поеме своя дял от отговорност за сигурността на континента и на други места по света“, обобщава „Спектейтър“.

Независимо от вкоренената си заедно с чувството за вина предпазливост, Германия успя да вземе отговорно решение за военната си подкрепа за Киев и да се включи в координирани действия от страна на Европа. Както отбелязва британският историк Тимъти Гартън Аш в статия в лондонския в. „Гардиън“, опитите на Путин да унищожи независим съседен народ с военни престъпления, геноцид и безмилостни атаки срещу цивилното население са действия след 1945 г., които се доближават най-много до тези на Хитлер през Втората световна война.

Затова, смята Гартън Аш, Германия трябва да участва в Европейския план „Леопард“. От вчера тя вече го прави.

/ПТА/

Колко полезна Ви беше тази публикация?

Кликнете върху звезда, за да оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Няма гласове досега! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

Тъй като намирате тази публикация за полезна...

Последвайте ни в социалните мрежи!

Съжаляваме, че тази публикация не беше полезна за вас!

Нека подобрим тази публикация!

Кажете ни как можем да подобрим тази публикация?

Може да харесате още

За нас

Онлайн списание

E-mail бюлетин

@2022 – All Right Reserved InfoMax. Уеб дизайн от MOXX Advertising