Георги Милков, журналист. Фейсбук
Кардинално извън снежните реалности на днешния ден фейсбук ми предлага топъл спомен отпреди 10 години, когато един носорог се появи неканен на прага на банята ми, така да се каже, тъкмо докато се занимавах със сутрешния си тоалет.
Денят в Моколоди, Южна Ботсвана, се очертаваше да бъде пиршество на сладкото безгрижие след два много динамични месеца от велико приключение, започнало при водопада Виктория, а после оттатък река Замбези след Казунгула – една от най-интересните точки в света, където се събират границите на четири държави – Замбия, Намибия, Ботсвана и Зимбабве, бе продължило към делтата на Окаванго и пустинята Калахари.
Под меките лъчи на сутрешното слънце излязох бодро от палатката и бързо стъкмих огън, за да си кипна две канчета вода. Едното за неизменното сутрешно кафе, а другото – за да се обръсна, тъй като в ония години все още бях подвластен на казармения навик да поддържам всекидневно голобрадство.
Дебелокожият натрапник се появи най-неочаквано,
само за да развали самодоволната ми идилия. Моментът за посрещане на гости не бе особено подходящ, защото тъкмо бях приклекнал до застопорено кръгло огледалце, обилно омазан с бяла пяна за бръснене. Ако се беше мярнал лъв, просто щях да се прибера с досада в палатката и да изчакам тихо и кротко да си иде. Но тъй като съм отраснал с книги като „Саваните на Кения“ на Джон Хантър, прекрасно знам колко опърничаво и опасно животно е носорогът. Палатката не би го спряла, дори напротив, може да го настърви повече.
Най-голямата му слабост е зрението, но компенсира с добро обоняние и свръхчувствителни уши. Слухът му е може би най-добрият измежду всички големи африкански животни.
Двете му ушни миди са като фунии
Снимки: Pixabay
и безпроблемно се движат във всички посоки автономно една от друга. Той може да наведе едното си ухо напред, а другото да обърне назад и така въртейки ги постоянно като военни радиопеленгатори, да долавя шумове от всички посоки.
В ориентацията си този късоглед гигант понякога разчита на неочаквани помощници – малки птички, които накацали по гърбината му се хранят с кърлежите, впили се из гънките на кожата. Пернатите живеят и зависят от него, затова пазят патрона си и освен че го чистят от паразити, му служат и като верни часовои. Предупреждават го, литвайки точно в посоката, от която са дочули някакъв дори малък шум. Тогава носорогът насочва и двете си уши в указаната от птичките посока и тръгва бавно натам, досущ една рогата бронирана бойна машина.
Когато носорог върви към теб, трудно е да отгатнеш какво точно мисли. Може да бъде сравнен с някой късоглед и сприхав стар полковник, който е спипал съседското хлапе в градината си и първата му мисъл е да пропъди най-грубиянски натрапника от своето владение.
Ако ще бягате от носорог, трябва да знаете, че той развива изненадващо добра скорост. Особено ако ви гони из гъсти шубраци. Бодлите на акациите и клоните на храстите
раздират крехката човешка плът,
докато той с циментовата си кожа сякаш преминава през сатенени чаршафи. Ако е на открито пространство, няма 
смисъл да бягаш в зигзаг, това само ще те забави, а той сменя много гъвкаво посоката и се втурва с такава изумителна бързина, че все едно те връхлита бързия влак. Нямаш никакво време за реакция. Най-добре е да се покатериш бързо на голямо и високо дърво. Ако си мислиш, че си намерил спасение на някое с по-хилаво стъбло, значи грешно мислиш. Той ще го друса, докато окапеш като зряла круша.
Никой не знае защо носорозите са толкова раздразнителни и непредвидими. Според една интересна версия на изследователи на Африка от средата на миналия век, това тяхно сприхаво настроение се дължи на факта, че страдат от постоянен запек. Гълтат без много да дъвчат и затова във фъшкиите им често може да се видят големи остатъци от несмляна храна.
Дано този
да не го мъчи лош запек,
помислих си. Наблюдавах внимателно носорога, който бе дошъл да ме навести в „банята“. Той също ме наблюдаваше. Най-вероятно защото тази така наречена баня май-май беше негова. И натрапникът в действителност бях аз. Може би в очите му дори бях имал наглостта да си опъна палатка насред любимия му хол. За разлика от слоновете, които са едни абсолютно скитници, носорозите са си домошари. Сигурно се чудеше как точно да ме прогони.
Бих избягал на драго сърце, но опциите ми за бягство не бяха добри. Спасителното високо и здраво дърво не беше толкова близо, а и за мой лош късмет, освен омазан с пяна за бръснене, бях и с джапанки. Пък не знам някой да е избягал много далече, обут с джапанки. Оставаше да се надявам в играта на нерви той да се предаде пръв.
Най-добрите познавачи на носорозите смятат, че тези животни, макар и заядливи, са способни да се оттеглят с чест, инстинктивно долавяйки някаква опасност. Това, разбира се, до първото малко движение отсреща, което може да ги вбеси и да ги накара да се втурнат в атака.
Няма трайно утвърден протокол за поведение срещу носорог
Просто гледаш да не ти се пресекат пътищата с него.
Много дълго носорозите са били преследвани поголовно заради една глупава човешка приумица – че израстъкът им, стрит на прах и сварен, е силен афродизиак. Уж доказало своята ефективност през вековете в харемите на арабските шейхове и индийските махараджи, това суеверие в някакъв момент стига и до Китай, след което се превръща в неизтребим мит и до днес.
А моят носорог имаше прекрасен дълъг израстък. Истинска красота и гордост! Вероятно все пак бе решил да не го рискува излишно. След известен размисъл, той остави бледоликия натрапник да се шири у тях, барабар с двете му къкрещи на огъня канчета, обърна се и изчезна в шубраците.
