Наталия Димитрова, журналистка и поетеса
Прогресива ГЕОМЕТРИКУС
БЕЗ БАГАЖ
Който трупа знания, най-накрая от ума си пати. Защото, знайно е и е незнайно, че в онова Позорище, всички роли са предварително разпределени, репликите отдавна са написани, а сюжетите не са чак толкова много.
И ако някой си мисли, че след пристигането си в театрото ще минава някакъв кастинг, където някой ще оценява дарбите му, дълбоко се заблуждава.
Затова, милосърдна е
чистотата на невежеството
През призмата му някоя провинциална панаирджийска шатра може да мине за Кралския театър в Копенхаген. Инфантилките да се превърнат в инфанти. А застаряващите инженю-та в инженери на човешките души.
Аве, Цезаре! Приветстваме Те, Велики Сценаристе на Вселенското представление. Помоли, патрициите си, които си наредил в ложите да престанат да дават лайкове на онези, които се бият един срещу друг на арената. Всеки високо вдигнат към небето палец ги хвърля в нови и нови битки. Те са уморени, и е време да приберат мечове в ножниците им. А лъвовете да се кротнат в клетките си.
Вива, Цезаре! Пристигаме без спомени на онази Гара Разпределителна, от която тръгваме да търсим своя път, своята Viva Sacra. Онова Дао, което ще ни отведе в истинския дом, който е далеч от сегашното си име. Истинското наименование е неговият адрес, който сме забравили.
Някои пристигат с багаж, претрупан със стари
неуредени сметки
Вече не си спомнят от кого, колко и в кое завъртане на Самсара са взимали назаем. За неоправените плащаници и лихви им напомня единствено смътното и подсъзнателно чувство за дълг. В нашия театър това се смята за добродетел, за нещо много красиво и благородно.
Други пък инстинктивно се опитват да разтоварят куфарите си от всичко ненужно, за да бъде пътуването леко и приятно. За да се наслаждават на гледките и диалозите със спътниците по пътя, а не да дебнат през цялото време някой да не им отмъкне дисагите.
Заченатите в мрака, тръгват да търсят мястото си под слънцето. Защото копнеят за истинската светлина.
Стълбата към небето е стръмна.
По стъпалата й се изкачва с по-малко багаж, за да не се срутиш.
А най-добре – без багаж.
