10 / 18 / 2024
Новини България Аве, Цезаре! Приветстваме Те, Велики Сценаристе на Вселенското представление

Аве, Цезаре! Приветстваме Те, Велики Сценаристе на Вселенското представление

от infomax
0 коментари
Аве, Цезаре! Приветстваме Те, Велики Сценаристе на Вселенското представление

Наталия Димитрова, журналистка и поетеса

Прогресива ГЕОМЕТРИКУС

БЕЗ БАГАЖ
Който трупа знания, най-накрая от ума си пати. Защото, знайно е и е незнайно, че в онова Позорище, всички роли са предварително разпределени, репликите отдавна са написани, а сюжетите не са чак толкова много.
И ако някой си мисли, че след пристигането си в театрото ще минава някакъв кастинг, където някой ще оценява дарбите му, дълбоко се заблуждава.
Затова, милосърдна е

чистотата на невежеството

През призмата му някоя провинциална панаирджийска шатра може да мине за Кралския театър в Копенхаген. Инфантилките да се превърнат в инфанти. А застаряващите инженю-та в инженери на човешките души.
Аве, Цезаре! Приветстваме Те, Велики Сценаристе на Вселенското представление. Помоли, патрициите си, които си наредил в ложите да престанат да дават лайкове на онези, които се бият един срещу друг на арената. Всеки високо вдигнат към небето палец ги хвърля в нови и нови битки. Те са уморени, и е време да приберат мечове в ножниците им. А лъвовете да се кротнат в клетките си.
Вива, Цезаре! Пристигаме без спомени на онази Гара Разпределителна, от която тръгваме да търсим своя път, своята Viva Sacra. Онова Дао, което ще ни отведе в истинския дом, който е далеч от сегашното си име. Истинското наименование е неговият адрес, който сме забравили.
Някои пристигат с багаж, претрупан със стари

неуредени сметки

Вече не си спомнят от кого, колко и в кое завъртане на Самсара са взимали назаем. За неоправените плащаници и лихви им напомня единствено смътното и подсъзнателно чувство за дълг. В нашия театър това се смята за добродетел, за нещо много красиво и благородно.
Други пък инстинктивно се опитват да разтоварят куфарите си от всичко ненужно, за да бъде пътуването леко и приятно. За да се наслаждават на гледките и диалозите със спътниците по пътя, а не да дебнат през цялото време някой да не им отмъкне дисагите.
Заченатите в мрака, тръгват да търсят мястото си под слънцето. Защото копнеят за истинската светлина.
Стълбата към небето е стръмна.
По стъпалата й се изкачва с по-малко багаж, за да не се срутиш.
А най-добре – без багаж.

 

Колко полезна Ви беше тази публикация?

Кликнете върху звезда, за да оцените!

Среден рейтинг 3 / 5. Брой гласове: 2

Няма гласове досега! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

Тъй като намирате тази публикация за полезна...

Последвайте ни в социалните мрежи!

Съжаляваме, че тази публикация не беше полезна за вас!

Нека подобрим тази публикация!

Кажете ни как можем да подобрим тази публикация?

Може да харесате още

За нас

Онлайн списание

E-mail бюлетин

@2022 – 2024. All Right Reserved InfoMax. Уеб дизайн от MOXX Advertising