Венци Мицов, Фейсбук
Във всеки един случай оттук нататък ще започваме да слушаме политическо говорене, което ще настройва обществото към това да се откаже от някои демократични придобивки…
Ето, тон дадоха моите любимци от ГЕРБ. Лидерът Бариссиев вече заговори за вдигане на бариерата от 4 процента нагоре.
Това, разбира се, има своите директни отправки към сегашното политическо положение – партии от плоскоземци като МЕЧ и Възнесение или как там се казваха…Величие примерно влизат в парламента и нямат ни програма, нито знаят къде се намират нито могат нещо смислено да кажат, освен глупостите на Руди Брилянтина и Киро Брейка.
Като се замислите, звучи правдиво…
Обаче, уви, не е. Това да вдигаш изборния праг е доброволен
отказ от демокрация
Това оставя много хиляди гласували хора без представителство. Без значение дали одобряваме налудничавите просъветски тъпотии на ПП Предървяне и ПП Гювеч.
За тия партии са гласували хора. Хора, които са си направили труда да идат до секциите и да упражнят свещеното си право на вот.
Отказът от демокрация в името на стабилност, при това с марка ГЕРБ и Бариссиев го помним още. За вас не знам, ама аз помня първият мандат на ГЕРБ с Цв. Цв. и помня колко свободно и демократично беше, та чак ушите ни плющяха от радост.
Но… Обществото ни наистина затъпя жестоко.
В училищата все повече директори спускат докладни като по времето на социализма – „НИКАКВИ ЦВЕТНИ КОСИ, НИКАКВИ ПРИЧЕСКИ, СИВО, СИВО, СИВО – ЕТО АЛФАТА И ОМЕГАТА НА НАШАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА“.
В обществото ни все повече се водят дебати дали да не забраним абортите, дали да не забраним НПО-тата, дали да не забраним свободното мнение, щото не е хорошо и дали да не върнем жената в кухнята, където и е мястото, а гей хората да кастрираме примерно, щото не е православно (щото нема баба Гуси в БПЦ, нали).
Отказът от демокрация е една от основните идеи на партийната ни върхушка.
Тя клони в две посоки:
1. Рестрикции до изчезване на малките партии
2. Президентска република
И двата варианта се явяват „спасителни“. Но и двата ще ни доведат до мини диктатура.
Но…Натам отиваме. А отиваме натам не заради политиците. Те, политиците, са едни обикновени продавачи на краставици. Ако ние не искаме краставици, те, политиците, няма да ни ги продават. Те се водят само и единствено по „плесницата на обществения вкус“ (сори, бате Маяковски).
Ние като общество преживяваме своят регрес. От свободолюбие в края на 80-те към тотална деградация и желание за диктатура в началото на 20-те години на XXI век.
За това има много причини. Но всичките имат един корен – чалгата, сапунките, турските сериали, мутробарока, талончетата за търкане, които заместиха литературата, музиката, киното, театъра, науката, образованието…
И разпада на семейството като основна единица не на друго, а на нещо, което трябва да ни даде любов. Не говоря за псевдо християнски ценности, те не ме вълнуват (атеист съм).
Скоро ще ви бъде зададен тоя въпрос:
– ИСКАТЕ ЛИ СТАБИЛНОСТ?
Вие ще кажете „ДА, ПИСНА НИ ОТ ТИЯ ИДИОТИ“
И тогава те ще ви кажат:
„ТОГАВА СЕ ОТКАЖЕТЕ ОТ СВОБОДАТА СИ“.
За финал – Платон е дал най-железният довод срещу демокрацията, който все още никой не е оборил.
Той казва – „Ако детето ти се разболее, ще го заведеш ли на агората с две трети вишегласие да питаш дали да го водиш на доктор или не?“.
Така е. Прав е Платон. И въпреки, че е прав, нищо по-добро от демокрацията не е измислено.
Демокрацията е толкова добра, че е готова сама да убие себе си със собствените си оръжия. Справка – Киро Брейка, който не е фен на демокрацията сваля филм срещу Ивелин със средствата, които само демокрацията може да му осигури…
Оглеждайте се и се ослушвайте. Времето, за което ви говоря идва скоро. Тук е много важно да кажете вие на какво сте готови.
Казвам го на фона на радващите се соеви комсомолци – симпатизанти на ППДБ след вчерашното ритуално заколване на ПП Онождане или както там се казваше летящата чета на Ивелин…
Пазете си свободата. Тя е ранима. Диктатурата не е. Тя е дебелокожа и носи фамилията на мнозина български политици…
