Евгени Кънев, политолог
Светът е напрегнат в четири конкретни точки – Украйна, Израел, Тайван и Северна -Южна Корея. Това са
външните граници на авторитарния материк на света,
разположен в Северна и Централна Азия, където този модел управлява. Нещо важно – във всички случаи, водещите страни в модела -Русия, Иран, Китай и Северна Корея – се опитват да създадат анклави между тях и демокрациите или унищожат вече съществуващи, които не се контролират от тях.
Така например:
(1) Украйна трябва да стане ничия земя между Русия и ЕС, след като такава вече е Беларус.
(2) Ливан и Сирия трябва да са ничия земя между Иран и Израел.
(3) Китай не можа да допусне Хонг Конг да бъде пример за алтернатива като процъфтяваща демокрация и е на път да я ликвидира, като същото подготвя за Тайван.
(4) Северна Корея унищожава всички пътища към Южна Корея, за да не допусне бягство през границата на своя народ.
За да защитят политиката си,
автокрациите налагат промяна в дипломатически концепции в геополитиката,
които изкривяват разбирането на световния ред и им носят пропагандни точки в разгаряните от тях конфликти.
(1) Многополюсен свят
Тази концепция усилено се налага от Китай и Русия през последното десетилетие с внушението, че не е справедливо светът да бъде с един полюс – САЩ и да се движи от неговите интереси.
Тънкият момент е, че САЩ (с изключение на втората война в Ирак) защитава установения световен ред след ВСВ – на ненарушимост на границите, на свободна търговия чрез свободен въздушен и морски обмен. Внушението, че са възможни други полюси означава, не че има други интереси, които трябва да се зачитат (на Китай, Русия и пр.), а че трябва да има нови правила, диктувани от правото на силата – примерно Русия да решава съдбата на Украйна, Китай на Тайван, Иран на Израел. Или в Африка чрез военна сила (Русия) или икономическо заробване (Китай) да се сменят политическите режими.
С други думи, многополюсен свят означава единствено разпределяне на света по
сфери на влияние,
както през първата Студена война (1945-1990). И затова сега се води втора световна студена война.
(2) Глобален Юг
Това е измислена концепция за преименуване на бившия Трети свят (където първи и втори бяха демократичните и комунистическите страни) от времето на първата студена война. Целта е да се даде перспектива и тежест на тези страни извън демокрациите като някакъв трети път и полюс.
Иронията е, че няма нито една страна изцяло в южното полукълбо, а сред тези страни са едни от най-големите като население демокрации Индия и Бразилия. Западът постепенно попадна в капана на това третиране, вместо да се опита да кооптира тези страни по-тясно в своята орбита – една от големите геополитически грешки.
(3) Ново съдържание на понятието “мир”.
Подобно на Оста на Злото
преди век, и сега авторитарните страни смятат, че има дълбока несправедливост в тяхното третиране и че са готови на война, за да има “траен мир”.
Мирът вече е възможен само при едно условие – че Западът се съгласи, че имат право и им отстъпи. На Русия – поне Украйна, която си позволява да иска да стане западна; на Китай – Тайван, който несправедливо е станал западен; на Иран – да не се помага на Израел, който заема чужда земя.
А Западът иска да запази сегашния мир и е готов за целта да се готви – макар и неохотно за война. Като постоянно се води дебат как да я избегне и на каква цена.
Накратко – Изтокът плаши с война, за да има мир. А Западът за да запази мира, трябва да се готви за война.
Чрез новото съдържание на дипломатическите понятия Изтокът иска да пропагандира по света своята политика като напълно справедлива:
– че е нормално Изтокът да е полюс с нови правила в международните отношения
– че има алтернатива на декократичния модел
– че мир в възможен само с промяна на световния ред.
Това е и причината Украйна да намира много слаба подкрепа извън Запада. А дори и самият Запад се поддава на тази пропаганда, видно от устойчивия тръмпизъм в САЩ.
