Роси Михова, Фейсбук
Вчера във Виена ме глобиха 50 евро при проверка в метрото, защото кучето ми беше без намордник в градския транспорт. (Бях го забравила). Аз започнах да ахкам и да се тръшкам, да играя драматични и умолителни театрални етюди, но контрольорът спокойно ми обясни, че това е законът и той не допуска специални изключения за малки сладки пуделчета с тегло 3 килограма.
След това пак със същото малко сладко пуделче слушах неделната служба в квартална католическа църква – седнала до другите миряни на пейката, а кучето – в скута ми. Никой не ахкаше, никой не се тръшкаше и не въртеше възмутено очи, включително пасторът. За сравнение в православните ни храмове в България кучета изобщо не се допускат. Дори в дворовете около църквите не се допускат. Случвало се е много пъти монасите да ме гонят, дори когато нося кучето си на ръце.
Искам да кажа, че ето това вчера също е пример за правова държава. Ако законът го изисква, никой никога няма да те пусне. Ако законът го изисква, никой никога няма да те изгони.
И ето в такава държава искам да живея, независимо, че понякога ще й се сърдя от все сърце.
