Петър Пунчев, журналист, Фейсбук
Снимки: Авторът
15 години оттогава.
Руската авиация разрушаваше мирни райони в грузински градове, избиваше невинни и го правеше с настървение и злоба, които ми отвориха очите.
В този ден „руските“ ми илюзии умряха, заедно с грузинските жертви на тази агресия.
Аз бях там в онези жестоки часове, в Гори, родния град на Сталин. Видях всичко с очите си.
Труповете още лежаха под развалините, в някогашния беден работнически квартал, скупчен около полуразрушена фабрика… Около която, на километри, нямаше военни обекти.
След дни, в пресконференция, Путин – ни в клин, ни в ръкав, щеше да намеси в словоизлиянията си и Украйна.
С думите: „Украйна е една провалена държава“…
Това негово изречение ми показа ясно, накъде се е запътил.
Биех тревога в зараждащите се нови медии.
И не бях изненадан от 2014.
Нито от 2022.
Не погребем ли Путин и неговите мекерета, те ще ни погребат.
Добре е да сме наясно.
