Зоя Деянова, журналист. Фейсбук
·
Постът ми е личен, щото нищо не разбирам от темата, но се изпокарах с мъжа ми и един като него в селото.
Да, темата е обществена – силно стесенена по моему.
Става дума за една
„устойчива“ програма
за частни фотоволтаици в къщи и апартаменти, за които има отпуснати някакви милиони, които позволяват 70 процента да ти платят бадева, а, ако си социално слаб дори сто. От всичките мангизи по програмата 40 процента са отделени за социалнослаби, а другите за хора по-така материално състоятелни.
Мъж ми вика оня ден, че научил от племеника си как срокът за кандидастване изтекъл. Той, мъж ми де, не бил дори чул за подобно нецо. Аз казвам, че знаех, но през ум не ми е минавало да се занимавам с подобно нещо, щото па баш на нас ли ще ни позволят, дето за толкова по-дребни неща не знаем къде и колко да „шарнем“ на тия, дето решават за разни далеч по-дребни належащи нужди из общини и учреждения, па какво остава за европейски благинки.
И те така семейна драма, после и в селото
Ма то било лесно, викат…
Заинатих се и прочетох условията за кандидатване. Не всичко, но основните неща разбрах: къщата трябва да е основно жилище, да е в регулация, документи за собственост – това ясно, после проект за фотоволтаичната системка, представен документ откъде ще си я купиш, от енергото разни неща колко си бил изряден, а и трябва да се свържеш с тях като се сдобиеш с фотката за ток, там явно нещо ще се делка, ти оставаш в системата, ако не знаеш как да си попълниш молбицата за европейското финансиране си търсиш спецове и им плащаш, въобще за всякакви консултации се бъркаш в джобето. Колко струват тия нещица никой не казва, но аз не съм от Марс и зная –
много струват
Кандидатстваш и ти викат ядец, не ставаш – имал пари платил! Програмата е обявена през май за 2023 година и тия дни спуснали резето. Само няколко месеца за ужасяваща дейност, която ни е известно как става, щото не сме отвчера – и от Марс, де!
Накрая за частта на социално слабите, която мен не ме засяга, ама от любопитства и нея изчетох: значи доказваш, че поне две-три години държавата ти е давала дърва, кюмюр, за ток не знам на кого плащат и ти, който не можеш да си напалиш една печка вадиш мангизи за консултанти, проекти, и незнам си кво. Ма после щели да ти ги върнат
– от умрел писмо
Щото ринеш парите с минималната заплата и пенсия.
Майтап, бе Уили, щото гледам пак „Алф“!
Отгоре на всичко не помня в последната половин година телевизиите да са се скъсвали да разясняват това народно щастие, нито па да е имало реклами: „Ти ще си сложиш ли фотоволтаик в колибата без пари?“
Е, аз и да знаех нямаше да кандидатствам и да нагуша разни консултанти и проектанти за моя сметка: къщата ми в Балкана е на името на сина ми и не е основно жилища за него, а софийският ми дом така го заградиха с блокове, че станах една скандинавска жителка – слънце грее за два месеца. Къкъв волтаик, какви пет лева? И най-важното не зная на кого да си платя, че да бъда класирана.
Предпочитам парите ми да отидат за бира – за много бира!
