Яна Маринова, Фейсбук
Честито българско, гражданско общество!
След всеобщ гняв и протест срещу зверствата, законът за защита от насилие се връща за разглеждане и приемане, както следваше това да се случи много отдавна! Браво! 🫵
Браво на всички, които отказаха да бъдат безразлични. Независимо по какъв начин и независимо от естествените ни различия като човешки същества. Всички намерихме обща воля и сила, за да защитим изпадналите в тежък момент и аз се чувствам обзета от надежда и обич! 🌠
Псп: Съзнателно не пиша нищо за страшните неща, тях ги знаем всички. Но си мечтая да не им се плашим. Когато нещо има да се случва, то се случва независимо дали човек се страхува или не.
Актрисата и модел Яна Маринова, чиято любовна история в тийнейджърските години приключва с изваден пистолет и изстрел, наскоро говори пред БНТ .
„Когато ми се случи това, аз бях на 17 години. Ти се смразяваш. Смразяваш се, защото виждаш един човек с пистолет, с нож, с юмруци, който казва – ще те избия. Ще те изнасиля сестра ти, ще убия майка ти, баща ти ще го уволнят от работа. И тези хора го правят. Цял живот тази тема продължава да ме преследва и аз продължавам да я преследвам. Това е един омагьосан кръг, от който аз
няма да избягам до края на живота си
Това, което се е случило с мен, е оставило много сериозен белег върху съзнанието ми. Дали съм се излекувала – не зная“, разказва Яна Маринова, актриса.
Избягала е и има какво да каже по темата и на тези, които са в нейната ситуация и на онези, които пишат закона. Но първо на първите.
„Има начин. Просто трябва да го приемеш като една игра на жмичка. Трябва да се скриеш и да не те намерят, докато събереш достатъчно доказателства, докато намериш начин законово, незаконово, по какъвто и да е начин, само и само да събереш доказателства, да ги представиш и да колко можеш да се скриеш докато някой реши да упражни закона и да те спаси. Трябва сам някак да се оправяш, като в джунглата. Да търсиш по-силното животно, за да те спаси“, казва още Яна Маринова, актриса.
Или да търсиш по-силната държава да те спаси. Но според Яна Маринова този шанс е изпуснат. Защото и Законът за домашното насилие беше обезобразен. В началото на годината, когато голяма част от текстовете му не бяха приети:
„Трябва цялостно да се възпроизведе този закон без орязаните, заради гласуването на тези 4 партии, които възпрепятстваха приемането на закона в пълната му форма. Този закон, който би могъл да спомогне да бъде тълкуван по-лесно.“
Сега законът някак изтървава
етапа с леката телесна повреда
Шамарите, заплахите, тормозът, възможността жертвата да предупреди, че леката телесна повреда може да завърши с нещо по-сериозно.
„Може да си обезобразен, може да ти е счупен носът, може както се случи сега с момичето в Стара Загора – да си нарязан с макетно ножче и да е дълбано с машинката по главата ти, в същото време ти се водиш работоспособен. Когато има лека телесна повреда – ти подаваш жалба. Привикват насилника, той пише обяснения, с мен се случи така, пише обяснения, след това го пускат, той идва и те пребива. И ти си оттегляш жалбата, защото ти не можеш толкова светкавично да избягаш“, казва още Яна Маринова.
По нея е било стреляно с пистолет. Била е ръгана с нож. И е избягала там, където е построила щастието си. Превръща се в надеждата за жени в нейното положение. И в гневен критик за онези, които невнимателно пишат закона. Защото е изпитала на гърба си всяка негова грешка, пише БНТ.
