Теодор Ушев. Фейсбук
По времето на соц-а единици от артистите имаха достъп до Западни държави. Независимо дали ставаше дума за музика, литература или изобразително изкуство, вратата беше затворена за творците в България. Информацията отвън достигаше трудно, чак в началото на 80те се усети някакво развитие, полуотваряне, неизменно свързвано с дейността на Людмила Живкова.
Така, много привилегировани творци в България станаха „известни“ на местно ниво именно копирайки чужди автори, някои по-дискретно, други направо крадейки чужди произведения.
В музиката примерите са широкоизвестни – страхотни хитове се „раждаха“ в „главите“ на нашите соц.музиканти и певци, презаписвайки чужди парчета. Някои просто „забравяха“ да споменат истинските автори, та после им се налагаше да се обясняват със задна дата…
Това, което ми е по-интересно е развитието на изобразителното изкуство.
Там нещата бяха по-тайнствени, направо мистични…
За чудодейното „развитие“ на стила на художниците от т.нар. априлско поколение – тук в понеделник;)
