Слави Ангелов, журналист. Фейсбук
Тези нощни криминални снимки илюстрират една история отпреди 21 години, когато вместо на ресторант заведох брат ми на едно от най-бруталните убийства в историята на София. Не се бяхме виждали отдавна и запазихме маса в заведение. Той ме взе от редакцията и се качихме в таксито пред Полиграфическия комбинат. Точно, когато излязохме отзад на ул. “Иван Асен”, ми се обадиха по телефона, че току-що е станало убийство в Студентски град. Не се поколебах нито за миг и казах на шофьора да завива в обратната на кръчмата посока –
към местопрестъплението
Там точно опъваха полицейските ленти. Криминалистите не познаваха брат ми и веднага го приближиха: “Господине, искате ли да станете поемно лице?” “Ами, не знам…” – започна да се чуди той, а аз направо го избутах напред: “Иска, разбира се, че иска”. И така, вместо пред салата и питие, поставих брат ми на 1 метър разстояние от трупа на Тодор Матов. И това не беше просто едно тяло на асфалта, потрито отгоре с чаршаф. Международният съдия по борба, освен че беше застрелян погрешка, беше
убит с лека картечница
в колата и половината от лицето му просто го нямаше. Гледката не беше единственото изпитание за брат ми. Скоро разбрах, че криминалистите са намерили картечницата. И вместо да си тръгнем оттам, както направиха криминалните репортери, които дойдоха след нас, ние останахме след полунощ, защото за мен бе много важно фотографът ми да снима оръжието на престъплението. В края на януари температурата бяха около нулата. Тръгнахме си половин час след полунощ. Кръчмата беше отдавна затворена… Вечерта не ни се получи, както я бяхме планирали, но пък тези моменти не се забравят. Припомних си тази и още няколко крими истории от горещите години на прехода в предаването на Диана Любенова по БНТ1.
Снимки: АВТОРЪТ
