Стаси Ганчева, Фейсбук
Сидер беше странна птица още в гимназията. Не беше от разговорливите. Но наблюдаваше много и изобразяваше неща в картините си, които ние не забелязвахме. На дипломирането в Художествената гимназия в София беше направил толкова нестандартни картини, че писаха за него дори „по вестниците“. Още тогава повечето негови нарисувани обекти бяха животни.
Обожаваше ги
После някак нормално се разпръснахме, но не се забравихме, останахме онзи неразделен клас отпреди години. Всеки вървеше по своя път, продължил творческата си кариера или избрал друга, но това което ни впечатляваше беше изборът на Сидер – да възстанови и съхрани изчезващи български породи. Виждахме го още в гимназията с брат му да разхожда едно голямо, пухкаво, бяло петнисто куче, с мощно тяло и огромна сила, но някак спокойни и мъдри очи. Само тогава Сидер ставаше словоохотлив и разказваше за тази почти унищожена порода Каракачански кучета. Слушахме и гледахме колко е разпален. След години чух за него отново „по вестниците“.
Оказа се, че Сидер и Атила, двамата братя, не само са харесвали, а са посветили живота си да запазят от унищожение тази порода. Обикаляли с години българските села, за да намерят останали ексземпляри и да възстановят чистия генетичен материал на Каракачанското овчарско куче. Усилията им са възнаградени – породата е официално регистрирана.
Но Сидер и Атила не се спират дотук. Решават да възстановят и съхранят
Каракачанските породи овци, кози, коне
И постепенно възстановяват ЕДИНСТВЕНАТА ферма в света за развъждане на тази порода. Избират напълно изоставеното и разрушено село Влахи в Пирин. Село с един постоянен жител. Село в руини. Избират го, защото е подходящо за животните, защото има достатъчно земя за паша. Защото няма на кого да пречат. Обаче, оказва се, че има.
Изграждат ферма в годините с много труд и помощ от приятели. Най-големият проблем се оказват хората – там няма хора, които да работят. Едва намира 3-ма, 4-ма човека. А Сидер не е от „началниците“ – той избира да живее там, да се грижи всеки ден за животните, дори когато няма и един човек на помощ. Всеки ден. Винаги когато е възможно му помага неговото семейство, но все пак децата трябва да учат и през по-голямата част от годината са в София.
Братята правят малка мандра, в която произвеждат сирене спечелило награди. Правят много, много неща, защото обичат земята, защото обичат животните, защото обичат да съграждат и да пазят.
И започват да пречат
Да пречат на частниците, които искат да сложат ветрогенератори, фотоволтаици. Затова им отнемат земята за паша на животните, забраняват им да водят стадата там, в планината, на българската земя. Започват да пречат на интересите на общинската власт, която очевидно виждайки облагородяването на тази земя, решава че трябва да ползва вече изграденото за собствения си джоб. И ги обвиняват в замърсяване!!! Замърсяване заради това, че в изоставено село се гледат стада животни!!! Започват да пречат с лични каузи – оказва се, че съпругата на Сидер е член на еко-организации и е сред протестиращите против маршрута на магистралата през дефилето. Макар да няма нищо общо със село Влахи, очевидно този въпрос е причината местните власти да атакуват протестиращите. И така се стига до абсурдното решение на кмета и общинските съветници на Кресна, очевидно подплатено с меркантилни причини, в което се нарежда на
Сидер за закрие фермата и да изнесе до 1 месец
неясно къде единствените в света стада с 600 животни от Каракачанските породи. Което е ясно че няма как да стане, как се изнасят стада за 1 месец? Трябва да бъдат заклани. Което Сидер, Атила и техните близки няма да направят. Което ние не трябва да допускаме. Не мога да си представя, как съхраненото с толкова любов, създаденото за да оцелее българско наследство, ще бъде попиляно, убито, разрушено, стъпкано заради личните финансови интереси на шепа безродници. На шепа индивиди, които не мога да нарека хора. Ако трябва да обознача бройката – 12 глави общински управници. 12 глави добитък, ама от онзи, безполезния.
Затова пиша тук, не само за да излея личните си размисли, а и за да помоля всеки от вас да подкрепи каузата на Сидер и Атила, да не позволим на шепата управници да унищожи това българско богатство.
–––––––––––
Моля включете се в петицията и разпространявайте информацията за това безобразие. Имаме срок до 10 август – датата, която общинските кратуни са дефинирали за унищожаването на Каракачанските породи.
Да ги защитим, подпишете ПЕТИЦИЯТА
