Иво Гочев, Биг мама скендъл
Искам да напиша нещо,но искрено не знам какво ще се получи…
Искам да разкажа не за моята първа среща на живо със Щурците/много хора са имали такава/,а за последната…
Не помня годината,било е преди 2011,защото ние тогава заминахме за Щатите,та някъде към края на лятото.
Тогава още работех в БНТ и връщайки се отнякъде срещнах Щурците,цялата група,
пред главния вход на БНТ ,
откъм ул.“Сан Стефано“.
Явно бяха гостували на някое предаване , но бяха с инструментите си в кейсовете.
Явно не бързаха за никъде и си говореха спокойно пред входа.
Духаше топъл следобеден вятър,времето беше хубаво.
Като ме видяха,се усмихнаха.
Поздравихме се.
Аз продължих навътре, но този момент е още пред мен.
Стояха като група,като групари,каквито сме и ние с вас.
Групари.
С кейсовете.
P.S.
Всъщност аз съм бил винаги много близък с Пеци Гюзелев.
Свързва ни историята на група „Алиби“
Запознах се с него през 1988,като той беше нашия музикален ръководител, менаджер,учител,приятел и продуцент.
Продуцент,защото малко от вас знаят,че ние записахме в неговото студио на ул.“Хан Аспарух“ 4 песни.
На английски!
Ще разкажа някой друг път за това.
Много пъти сме ходили на гости в тях и той изпадаше в умиление и ни показваше стари плочи на Щурците,първите им плочи
Държали сме много пъти неговите китари,особено Gibson Explorer-a и
черно-златния Telecaster,
имаше и една червена японска Aria,която много обичаше.
Все китари от легендарните тогава клипови и концерти.
С Кирил Маричков се запознах много по-късно – през 1993,в офиса на Радио Тангра.
И то по един тържествен повод,който ме изпълва с гордост – на коктейла на радио Тангра,на който се появихме с Андрей Башев,защото нашата песен на Jungle City,
“ Never Say Never Again“ беше избрана с гласуване на слушателите на радиото за „Песен на 1993 Година“.
Дъщерята на Жоро Марков идваше много често при нас през 90’те години по клубовете.
Ние не знаехме, докато една вечер не ни каза простичко:
„Аз съм дъщерята на барабаниста на Щурците“…
После през 2013 г.на връщане с групата от Miami,кацнахме в Париж и в самолета за София прочетох в вестника ,че
Пеци Гюзелев си е отишъл
Замръзнах за известно време.
Последно го видях на едно събиране в НДК през 2012г.
Помня,седяхме един до друг,говорехме и се смеехме.
Пеци по-природа беше весел и винаги усмихнат .
Тогава ми каза,“Иво,аз всичко помня“.
Та така,помня ги още група Щурците,
на стълбите пред входа на телевизията.
Телевизията,която ги е показала за първи път в България.
Пеци,Кирчо,Валди и Жоро….
Ivo Gotchev
Благодаря,целувки!
