Огнян Минчев, политолог. Фейсбук
В политическите дебати непрекъснато се възпроизвежда дилемата за това какъв компромис – и с кого компромис трябва да направим, за да можем да вървим напред.
От 2020 до 2023 г. протестърската алтернатива бе убедена, че за да победи основния враг – корупцията на партиите на статуквото, трябва
да се съюзи с манекена на Решетников
и с останалите прокремълски политически фактори в България. Това решение доведе до втори мандат на Радев с подкрепата на „алтернативата“, доведе до коалиция с наследниците на българската секция на Коминтерна и т.н.
Когато се видя, че кремълската кохорта в българската политика на практика изхвърля страната ни в канавката с продажната си путинистка политика, „алтернативата“ размисли…
За да размисли по-бързо се наложи външни фактори да й „набиват канчето“ с цел по-оперативно осъзнаване… Създаде се некоалицията с тези, които до вчера бяха основните врагове. И правилно – с корупцията можем да се борим винаги, но пуснем ли Москва да се разположи напълно удобно в българската държава (то, чунким сега не се е разположила), нито корупцията ще преборим, нито европейска държава ще бъдем, нито разградения си от кремълски ченгета национален двор ще оградим.
Фалшивата дилема „корупция или Москва“ наднича от всеки политически проблем, от всяко политическо решение, от всяка политическа задънена улица.
Издигането на Васил Терзиев за кандидат кмет на София
за пореден път раздели и противопостави тези, които ако са обединени могат да постигнат нещо – не много, но нещо, както бяхме свидетели за четири години в края на 90-те. А от другата страна, представителите на корупционното статукво полутайно си въртят далаверата с Решетниковия манекен, сякаш за да припомнят ежедневно, че в българската политика няма нито принципи, нито национален интерес, нито посока, в която трябва да върви държавата. В българската политка има само оцеляване на власт и въртене на едни пари, които в крайна сметка трябва да попаднат в „нашия“ – в „моя джоб“.
На този етап тази дилема за избор между корупционно статукво и статукво на кремълски контрол не е решима. Дилемата на повърхността показва, че и едното и другото зло са тук и имат един и същ източник. В дълбочина дилемата показва, че единородността и всемогъществото на двете злини – корупцията и Кремъл, заедно и поотделно – се корени във факта, че по време на т.нар. посткомунистически преход, елитът на бившия комунистически режим наследи националното богатство и контрола върху държавата.
Където и да бутнете – в която и да е партия, в която и да е финансова и/или корпоративна група, в което и да е „гнездо на оси“ –
ще намерите само наследниците на българската секция на Коминтерна
Вие ги търсите на Позитано, но те изригват от Кърниградска, преследвате ги в мафията на КОЙ, но те се появяват в елита на IT сектора, в маймунарника на Копейкин, в Банкя, в кристално чистите извори на либералното слово и действие на прогресивни олигарси, пундити и реформатори…
Успешните модели на посткомунистическа трансформация се отличават с мъчителното съзряване на дисидентския активизъм през 70-те и 80-те, кулминирало в излъчването на читави некомунистически елити – в Полша, в Чехия и другаде.
У нас тръгнахме от нулата в края на 80-те, поради което от самото начало
политическото (и ченгеджийското) кръвосмешение
беляза с поредица провали младото демократично синьо движение.
След 1995-97 г. синята централа начело с Иван Костов се опита да излъчи алтернативен стопански и обществен елит, но опитът дерайлира в развихрилата се корупция и сравнителната нищожност на „работническо-мениджърската“ приватизация, удавена в едромащабния олигархичен грабеж на националните активи.
Опитите за създаване на алтернативен – некомунистически елит се провалиха напълно, след като от Мадрид бе върнат един дългоочакван изгнаник…
Ние, будалите си мислехме, че го връща българската неокомунистическа олигхархия по поръчка от Москва. Всъщност, олигархията организира завръщането, а Москва хареса заговора, само че решението и изпълнението на „операция завръщане“ дойде от Запад, а не от Изток – дойде от Вашингтон, а не от Кремъл.
Дали причината за това бе митологичното споразумение на стария Буш и Горбачов в Малта – в България Западът и Русия да имат влияние 50:50? Мнозина считат, че това е истинската причина за
връщането на човека от Мадрид
– като персонификация на това решение за „фифти-фифти“… Друг е въпросът, че когато Западът подаде на Кремъл пръст – изяждат му ръката. Чърчил даде на Сталин 75 на сто от България – и ние с гайдите 45 години чакахме да се появят 25-те на сто на Чърчил. Не се появиха… От началото на 21 век трябваше да се появят 50-те на сто – подарък от стария Буш, но и те не се появиха. Вярно, появи се членството ни в НАТО и ЕС, което другите 50 на сто – московските – на практика изпразниха от съдържание – напомпиха го със свое съдържание, направиха ни „Троянски кон“…
Днес споразумението 50:50 вече не е в сила. Кремъл отново си показа рогата, Западът разбра – с 20 години закъснение – че сделката е прецакана и Москва по стар свой обичай иска да вземе всичките 100 процента. Да, ама късно е чадо… Поне за България засега се оказва късно. Наследниците на комунистическия елит получиха пълния контрол върху страната и се „разляха“ равномерно в целокупния национален живот – икономика, политика, идеология, медии… Не ви харесвал Терзиев, не ви харесвал Бойко, не ви харесвала Корнелия, не ви харесвал Пеевски, Христо не ви харесвал, льотчикът не ви харесвал – късно е чадо, мандалото хлопна…! Нямаме нито време, нито сили за нова обществена кавга – кой е виновен… Ти си от ДС – ама ти пък си корумпиран. Ти си примитивен комунист – ама ти си продажник и соросоид. Ти си такъв – а пък ти щото си много хубав…
Беше каквото беше –
отворете си очите и престанете да търсите квадратурата на кръга.
Не съм адепт на всеопрощението, не съм поддръжник на индулгенциите, не съм приятел на корупцията или симпатизант на Кремъл и крадците. Опитвам се да мисля с главата си и единственото нещо, което измислям е, че днес нямаме сили – нямаме ресурс за нова „революция“, за нов обществен преврат, за радикален поврат към „доброто и красивото“.
Имаме наследството на половин век брутален Ордински комунизъм и вече 35 години брутален Ордински олигархичен капитализъм. Имаме ли шанс за малко светлина и бъдеще? Може би да, но ако променим методите, с които се стремим към цивилизацията, към светлината… В азиатските бойни изкуства има техники за използване силата на противника, за да му нанесеш поражение. Ако противникът е „тежка канара“ – изполвай масата му. Ако е много силен в мобилизацията и концентрацията на удара – използвай инерцията му. Ако е много самодоволен – използвай примитивизма на самодоволството му за да нанесеш интелигентен удар…
България днес е реалност, различаваща се от наследената през 1989 г. катастрофа на комунизма. Докато реформаторите разграждаха системата, комунизмът мутира в примитивен олигархичен … не, дори не и капитализъм – може би „латифундизъм“. Децата и внуците им днес ни четат лекции по либерализъм, братовчедите им се борят за оцеляване на МОЧА, а
„шуреите“ броят пачки – по Каймановите острови и в Дубай
Спрете да избирате между отделните крила на комунистическото елитарно наследство. Приемете действителността такава, каквато е. И учете азиатски бойни изкуства! Ако имате по-добро предложение – моля!
Винаги можете да кажете – „Не, без мен!“ И ще имате известно право. Проблемът е там, че в бързо променящия се свят ние бързо падаме надолу. Ако не се хванем за нещо – ще продължим да летим към дъното. Много народи са изчезвали от картата на света, защото не са разбирали, че живеят в променен свят. Ама то у нас кой да гледа – кой да види! „Въртим едни пари“, оправдала се мутрата и с другарчето си продължили да дъвчат случайно намереното кучешко л@йно…
