Д-р Неделя Щонова:
Посветеният
Гледах тенис днес.
Яник Синер е новият крал на Мелбърн.
Първи финал и първа титла от Големия шлем.
Яник Синер демонстрира, че се намира в много силна форма, след като направи удивителен обрат от 0:2 сета срещу Даниил Медведев и в крайна сметка триумфира след 3:6, 3:6, 6:4, 6:4, 6:3.
И докато гледах в съзнанието ми изплува спомен.
Спомен за тогава, когато за първи път се озовах в Мелбърн.
Това стана през 2014-та.
Влюбих се моментално в този град.
Това е единственото място, различно от България, където с радост бих живяла.
Ето я и случката.
Запознах се с него през 2014-та в Австралия, Мелбърн.
Той откри Световния конгрес по диабетология. И трогна до сълзи всички, които бяхме там, в залата – 11 000 делегати. Разказа за драматичен момент, когато се е наложило да дава първа помощ на 5 годишното си детенце, момиченце, изпаднало в кома, резултат от хипогликемия – ниска кръвна захар.
Той е сър Майкъл Хърст, шотландски политик, благородник,
президент на Международната Диабетна Федерация / 2013-2015 /. Посветен за рицар през 1992, като признание за политическата си и обществена активност.
Бивш член на Британския парламент.
В Мелбърн аз нямах уговорено интервю със сър Майкъл Хърст, защото и през ум не ми минаваше, че някога ще мога да имам достъп или изобщо да стигна до човек с неговия ранг и мащаб.
Но в една от кафе паузите съвсем случайно го видях. Висок, елегантен, с безупречен костюм, цялата му осанка излъчваше благородство. Беше заобиколен от много хора. Приближих се внимателно към него и нарушавайки всякакви елементи на протоколно-церемониална дейност, казах:
– Здравейте, аз съм лекар, невролог, журналист от България, правя здравно предаване, посветена съм на идеята, че образованието е нещо безценно. Зная, че това не е планувано … но … дали … ще може да направим едно интервю, за българската публика?
Той погледна мен, после камерата ми, / щото*** си бях и оператор … / после часовника си.
Усмихна се с думите:
– След половин час имам 5 планирани интервюта, но давайте, започваме.
И за мое най-голямо смайване …
този човек започна да си говори с мен. Без пози, без чупки, без его, без
надменност, без авторитарна дистантност и високомерие.
Беше просто добър, нормален и човечен.
Даде ми прекрасно 11 минутно интервю, което завърши с думите:
– Вярвам, че ако човек има жизнен оптимизъм, посветеност и кауза, той може да промени света. А и кой знае, ако ме поканите, някога може да дойда в България и да бъда гост във Вашето студио.
И ми даде своя визитка с всички актуални координати.
По време на тази кафе пауза сър Майкъл Хърст не си почина, нито изпи кафето си. Прекара времето с един съвсем непознат журналист от България и в разговор за важността от добрия диабетен контрол.
В края на конгресния ден бях много, много щастлива. Часът беше 16:00, реших, че имам още малко време да сбъдна и друга своя мечта – да стъпя на „Род Лейвър Арена“.
Мултифункционалната арена, която през 1988 година става домакин на Откритото първенство по тенис на Австралия.
Отидох на корта.
И стъпих там …
и сега помня как треперех …
Неописуемо…
Трибуните бяха празни.
Тишината се разливаше върху 15 000 седалки в ралични нюанси на синьото.
И имаше нещо особено в тази тишина.
Тя казваше всичко, което е нужно.
Помислих … как се случват нещата.
Излизаш на корта … и спира да бъде тихо … под тътена на тълпата играеш феноменално … с безкрайна отдаденост … и екзалтираш сърцата на 15 000 души.
Както часове по-рано сър Майкъл Хърст развълнува сърцата на 11 000 души със своята изповед за детенцето му, изпаднало в кома.
Вълнуваш хората, защото се раздаваш на 100 % , защото винаги искаш да покажеш максимума от себе си, защото с години си бил посветен на нещо, което обичаш. Защото даваш на публиката феноменална игра, характер и професионализъм от най-висок клас.
Години по-късно сър Майкъл Хърст наистина дойде в България и даде единствено телевизионно интервю за българска медия в “Духът на здравето”.
Тогава той каза това:
– Стратегията предвижда до 2025 година предотвратимата смъртност от диабет да бъде ограничена с 25%, а до 2030 година – с 30%. Това е изключително важна, измерима и постижима цел.
И Вие, Неделя, сте част от този процес
Защото грамотните хора не само прибавят години към живота си, но и осигуряват качество на тези години, в добро здраве.
Спомням си, че много се развълнувах … даже и си поплаках … заради възможността да бъда част от нещо, което намалява глобалната смъртност.
Заради шанса да се докосна до този уникален човек, който променяше света в името на детето си и в името на милионите страдащи от диабет.
Посветените бащи правят чудеса от храброст!
Посветените хора – също!
И няма значение дали ти си родител на болно детенце, пианист, тенисист, океанолог, танцьор, лекар или човек с някаква диагноза.
Важното е да си в служба на другите и посветен на кауза, по-голяма от тебе самия.
И когато хората посвещават живота си на нещо, което наистина, ама наистина обичат и се трудят неуморно за него, тогава се случват невероятни неща.
Които променят света към по-добро.
