Специален пратеник на БТА Любомир Мартинов
Музеят „Гети“ в Лос Анджелис ще представи днес „Древна Тракия и класическият свят“: Съкровища от България, Румъния и Гърция – изложба, която изследва културните отношения между траките и техните съседи в продължение на две хилядолетия (около 1700 г. пр. Хр. – 300 г. сл. Хр.). Експозицията, която ще бъде във Вила „Гети“ до 3 март 2025 г., включва над 200 предмета, сред които изкусно изработени метални изделия от злато, сребро и бронз, керамика, надписи, каменни релефи и други произведения на изкуството, показващи Тракия и връзките ѝ с други древни култури в Средиземноморието и отвъд него.
„Тази изключителна изложба е първата, която се фокусира върху взаимовръзките и съперничеството между траките и техните съседи, особено
Гърция и Рим“,
казва директорът на музея „Гети“ Тимъти Потс, цитиран от пресслужбата на институцията. „За много от нашите посетители това ще бъде първото запознанство с тази завладяваща и изключително сложна древна култура, която е била едновременно страшна заради военните си умения и култивирана заради богатото си творчество, особено сребърните и златните съдове. Изключително сме благодарни на Министерството на културата на Република България и на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките за партньорството, с което направиха тази изложба възможна, както и на останалите спонсори на изложбата“, добавя директорът.
Вицепрезидентът Илияна Йотова, която е на посещение в Лос Анджелис, ще открие експозицията.
БЪЛГАРСКИТЕ ЕКСПОНАТИ
От българска страна в нея участват 14 музея с общо над 150 предмета – повече от 90% от всички експонати, включени в изложбата. Най-голям дял имат Националният археологически музей в София, Регионалният археологически музей – Пловдив и Историческият музей „Искра“ – гр. Казанлък, като предмети предоставят още: РИМ – Бургас, РИМ – Велико Търново, РИМ – Враца, ИМ – Карнобат, РИМ – Ловеч, Националният исторически музей, Музей „Старинен Несебър“, АМ „Проф. Мечислав Домарадски“ – гр. Септември, ИМ – Стрелча, АМ – Созопол и РИМ – Търговище. Представени са емблематични за Древна Тракия открития като Вълчитрънското златно съкровище, Панагюрското златно съкровище, комплексът предмети от могилата Голяма косматка край гр. Шипка, съдове от Рогозенското съкровище и много други. Включените в изложбата артефакти обхващат период от над две хилядолетия – от Късната бронзова епоха (II хил. пр.Хр.) до времето на Римската империя – и илюстрират важното място на Тракия в древния свят, се казва в прессъобщение на НАИМ-БАН. Водещи световни музеи също са предоставили предмети от своите колекции: музеят „Лувър“ в Париж, Британският музей, музеят „Метрополитън“ в Ню Йорк и самият музей „Гети“.
Над 30 движими културни ценности от богатото символично погребение на тракийския владетел Севт Трети от гробницата в могилата Голяма Косматка край Казанлък ще представи казанлъшкият Исторически музей „Искра“. Сред експонатите на казанлъшкия музей, участващи в изложбата, са златният дъбов венец, златният киликс, каничка и фиала от сребро, аскос и патера от бронз и транспортна амфора, както и части от пълния комплект въоръжение на владетеля.
Находката с най-ранната датировка, която е изпратена от Регионалния исторически музей – Бургас, е меден слитък с формата на разпъната волска кожа от края на бронзовата епоха и началото на ранножелязната епоха. В експозицията има още фрагмент от декрет между тракийския династ Садала и Месамбрия, както и т.нар. „Стела на даскала“ – надгробна стела от III в. пр. Хр., на която е изобразен седнал човек с отворена книга, гледащ надясно.
Сред предметите, изпратени от Археологическия музей в Созопол, е станалата популярна аполонийска каничка, която разкрива на археолозите ценни данни за връзката между тракийската и елинската цивилизация.
Посетителите ще могат да видят общо
девет ювелирно изработени съда,
предоставени от РИМ-Враца. Два са от съкровището от Могиланската могила във Враца и седем са от Рогозенското съкровище. От Врачанското съкровище са подбрани сребърен наколенник с позлата и златна каничка с изобразени колесници. От Рогозенското съкровище, наред с други сребърни предмети с позлата, са емблематичната фиала с Авгий и Херакъл и каничка с Богинята майка, седнала на лъвица.
Участие в изложбата ще има и Летнишкото съкровище, което се състои от апликации към конска амуниция, поставяни върху ремъците на оглавника, поводите, нагръдния ремък, седлото и гривата на коня, както и желязна юзда. Освен тях в съкровището, предоставено от Регионалния исторически музей в Ловеч, има и по-дребни предмети – сребърни с позлата осемлистни розети, жълъди, голям брой сребърни тръбички, мъниста, и др.
Релефът на пантера или лъв от експозиция „Археология“ в Историческия музей в гр. Стрелча също е избран да бъде част от експонатите.
Регионалният исторически музей във Велико Търново представя в изложбата сребърен киликс с позлатена гравирана сцена, изобразяваща митологичния
подвиг на Херакъл
над тракийския цар Диомед.
Пловдивският регионален археологически музей участва с трите си големи съкровища, едното от които е емблематичното за България Панагюрско златно съкровище. Златният сервиз за пиене се състои от девет златни съда – фиала и осем ритона, с различни зооморфни и антропоморфни форми. Общото му тегло е 6,100 кг. Включва гръцки митологични персонажи и сцени, известни в Тракия през елинистическата епоха. Съкровището е принадлежало на все още неизвестен тракийски владетел на племето одриси, управлявал в края на IV и началото на III в. пр. Хр.
Вълчитрънското съкровище, каменната стела на Дейнес и бронзовата глава на Севт Трети са сред експонатите, с които Националният археологически институт с музей – БАН (НАИМ-БАН) участва в изложбата.
Кралевското съкровище от фонда на Регионалния исторически музей в Търговище също е част от артефактите на четиринадесетте музея от България. То представлява гробни дарове – украса на конска амуниция и накити – пръстени и гривни, с общо тегло 214 грама и датирано от първата половина на III в. пр. Хр.
Надгробна плоча на жена на име Юлия, седнала в двуколка, държаща две факли и изобразена като богинята на подземното царство Хеката, и мраморна табела датираща от IV в. пр. Хр. с посвещение към Кибела – богиня, популярна както сред гърците, така и сред траките – са сред артефактите от фонда на музей „Старинен Несебър“, които посетителите на изложбата в Лос Анджелис ще могат да видят.
Надписът от Пистирос или така нареченият Ветренски надпис от фонда на Археологически музей „Проф. Мечислав Домарадски“ в град Септември също е част от експонатите и това е втората му изложба в чужбина.
Историческият музей в Карнобат участва с най-ценния си експонат в изложбата – червенофигурната каничка с изображение на тракийски воини от V в. пр. Хр., открита през 1996 г.
КУЛТУРАТА НА ТРАКИТЕ
Земята на траките се е намирала на север от Егейско море, в област, която днес включва България и части от Румъния, Гърция и Турция. Тъй като са запазени малко писмени сведения, голяма част от това, което се знае днес за тази култура, произлиза от кратките, често пристрастни, разкази на старогръцки и римски автори, посочват организаторите на изложбата. Въпреки това археологическите открития, направени в региона от началото на XX в. насам, дадоха много сведения от първа ръка за тракийската история, култура и общество. Тези открития осветляват богатите ресурси и разнообразните художествени постижения на Тракия, както и уникалното ѝ положение – географски, политически и културно – между Изтока и Запада.
Предците на траките, които мигрират от евразийската степ към днешна България, създават специфична култура през Късната бронзова епоха (около 1500 г. пр. Хр.). Тракийските племена стават известни с уменията си на конници и воини и си взаимодействат с микенските гърци и централноевропейците, като тези влияния могат да се проследят в производството на метални изделия. В изложбата са представени богати колекции от луксозни метални съдове – съкровища в буквалния смисъл на думата, включително такива, открити във Вълчитрън, Панагюрище и Рогозен в България. „Изложбата е рядка възможност за вила „Гети“ да запознае американската публика със света на Древна Тракия – място и култура, които заслужават много по-голямо внимание. Представеният археологически материал, вариращ от впечатляващо злато и сребро до керамика и гробищни паметници, ни позволява да представим Тракия от тракийска гледна точка, като на моменти оспорва възгледите, изразени от древногръцките и римските автори“, казва Сара Е. Коул, съкуратор на изложбата.
Културните и политическите взаимодействия на Тракия с Древна Гърция, Персия и Рим, които оформят историята и изкуството на региона, са основен акцент в изложбата. От бронзовата епоха гърците пътуват до Тракия заради богатите залежи на злато, сребро и мед, като основават градове и търговски пунктове с местните траки. Ахеменидското царство достига Тракия през 513 г. пр. Хр., подчинявайки племената и оставяйки трайно културно влияние, особено в използването на златни и сребърни трапезни съдове. Траките се сражават като наемници за ахеменидските царе в Гръко-персийските войни (492-449 г. пр. Хр.). Векове по-късно Римската империя се разширява в Тракия и я прави своя провинция при император Клавдий около 46 г. сл. Хр. Траките възприемат римските обичаи и латинския език, като същевременно запазват много местни традиции, отбелязват от музея „Гети“.
КОЙ Е ГЕТИ
Дж. Пол Гети (1892-1976 г.) е американски петролен магнат, смятан за най-богатия човек в света към момента на смъртта си, посочва енциклопедия „Британика“. Притежава контролен пакет акции в петролната компания „Гети“ и в близо 200 други концерна.
След като завършва Оксфордския университет през 1913 г., Гети влиза в петролния бизнес в Тълса, Оклахома, с помощта на баща си Джордж Ф. Гети, който е петролен милионер. Младият Гети се оказва талантлив предприемач и до 1916 г. печели първия си милион, след което се премества в Калифорния. През 20-те години на миналия век, след като натрупва значително състояние, той започва малко по малко да придобива контрол над няколко големи независими петролни компании и започва да изгражда огромна финансова империя. Най-печелившото му начинание е 60-годишната концесия за добив на нефт, която получава в Саудитска Арабия през 1949 г. Печалбите от нея го превръщат в милиардер в средата на 50-те години.
Гети, известен с ексцентричните си навици се жени и развежда пет пъти, посочва „Британика“. След Втората световна война остава още малко време в САЩ, след което се установява в голямо имение във Великобритания. През 1953 г. основава музея „Гети“ в Малибу, западно от Лос Анджелис, където излага много от предметите на изкуството, които е събрал през живота си. Гети, който умира през 1976 г., завещава по-голямата част от състоянието си на настоятелството на музея. Тръстът „Гети“ се превръща в голяма филантропска фондация и построява център „Гети“ – културен комплекс в Лос Анджелис, открит през 1997 г.
ГОЛЕМИ ИЗЛОЖБИ ПО СВЕТА, В КОИТО БЪЛГАРИЯ УЧАСТВА
България има сериозни традиции, върху които стъпва за изложбата в музея „Гети“ в Лос Анджелис (САЩ), която БТА представя вече трета седмица с публикации всеки ден на български и английски език.
През следващата година ще излезе брой на списание ЛИК на БТА, посветен на българската археология, като централно място ще заеме и тази изложбата.
Справка на отдел „Справочна” за публикации за подобни изложби в архивите на БТА показва, че те са представени на повече от 60 места по света през последните 65 години.
Първата публикация е от 1960 г. за изложба в Париж (Франция) със съкровища от българските музеи и манастири, а през 1964 г. такава изложба има в Есен (Германия).
През 1974 г. отново в Париж (Франция) в „Пти Пале“ е изложбата “Тракийско изкуство от българските земи“. През 1978 г. същата изложба е представена в Берлин, както и в Чехословакия, Унгария и Австрия, а през 1979 г. в Япония в Токио и Окаяма, както и в Кьолн (Германия). През 1980 г. изложбата е в Женева (Швейцария), а през 1981 г. в Стокхолм (Швеция).
През 1982 г. в Музея за изкуство „Изетан“ в Токио (Япония) е открита изложбата „Най-старата цивилизация в Европа и най-старото злато в света, Варна, България“.
През 1983 г. в Музея на изобразителните изкуства „А. С. Пушкин“ в Москва (Съветски съюз) е изложбата „Троя и Тракия“.
През 1986 г. в Британския музей в Лондон (Великобритания) е открита изложбата „Новото тракийско съкровище от Рогозен“.
През 1987 г. изложбата „Златото на тракийските конници“ се открива в Монреал (Канада) с над хиляда експоната от 30 български музея.
През 1988 г. в Музея за изящни изкуства и история в Женева (Швейцария) има изложба „Съкровища на българското изкуство от VII до XVI век“, а в Кралската академия за изящни изкуства в Мадрид (Испания) – изложба на тракийски съкровища.
През 1989 г. в Двореца на дожите във Венеция (Италия) е изложбата „Траките – изкуство и култура по земите на България от праисторията до късната римска епоха“, а в Сен Жермен ан Ле край Париж (Франция) – „Първото злато на човечеството“ с предмети, открити по време на разкопките край Варна.
През 1997 г. в Упсала (Швеция) е представена изложбата „Съкровищата на Тракия“.
През 1998 г. – 1999 г. в седем града в САЩ (Музея за изкуства в Сейн Луис, Музея „Кимбел“ във Форт Уърт, Музея в Сан Франциско, Музея за изкуства в Ню Орлиънс, Музея за изкуства „Брукс“ в Мемфис, Музея за изящни изкуства в Бостън и Института за изкуства в Детройт) е представена изложбата “Богатствата на траките – съкровища от България“.
През 2000 г. в Хелзинки (Финландия) има изложба „Тракийски съкровища от България – свят и държавност“, а в Рим (Италия) – изложба „Съкровища на християнското изкуство в България“.
През 2002 г. в Двореца на изящните изкуства в Брюксел (Белгия) се провежда изложбата „Тракийското злато – съкровища от България“.
През 2002 г. – 2003 г. в Музея за археология и история „Поант а Калиер в Монреал (Канада) – изложбата “Варна – първото злато в света, древни загадки“.
През 2004 г. в “Кунстхисторишес Музеум” във Виена (Австрия) е изложбата „Тракийското злато“, а в Бон (Германия) – изложбата „Траките. Златното царство на Орфей“.
През 2005 г. в Испания в Барселона и Мадрид и през 2006 г. във Валенсия е изложбата „Траките. Енигматичните съкровища на България“.
През 2006 г. в президентския дворец “Куиринале” в Рим (Италия) е изложбата „Съкровищата на България от неолита до Средновековието“.
През 2006 г. – 2007 г. в музея „Жакмар Андре“ в Париж (Франция) – изложбата „Тракийски съкровища“, а в Монпелие (Франция) и Националния археологически музей в Сен Жермен ан Ле (Франция) изложбата „От траките до османците. България чрез колекциите на Варненския музей“.
През 2007 г. в Античния музей в Базел (Швейцария) се провежда изложбата „Златото на траките“.
През 2008 г. – 2009 г. в Япония в градовете Хокайдо, Сапоро, Канагава, Ниигата, Токио, Хирошима, Шизуока и Фукуока гостува изложбата „Тракийски съкровища от България“.
През 2011 г. в Европейския парламент в Брюксел (Белгия) е изложбата „Съкровища от България. Златото на тракийските воини“.
През 2013 г. в Държавния исторически музей в Москва (Русия) е изложбата „Легендите оживяват. Тракийското злато на България“.
През 2015 г. в музея „Лувър“ в Париж (Франция) е изложбата „Епопея на тракийските царе – археологически открития в България”, а в Европейския парламент в Брюксел (Белгия) – изложбата „Златните съкровища на България: Варна и най-старото обработено злато в света“.
През 2016 г. в манастира Клостернойбург (Австрия) се открива изложбата „Блясъкът на Изтока – Християнско изкуство от България“, а в Дордрехт (Нидерландия) – изложбата „Най-старото злато в света. Съкровища от Варна“.
През 2017 г. в Музея за история на изкуството във Виена (Австрия) е изложбата „Първото злато. Ада Тепе: най-старата златна мина в Европа“, а в Музея „Бригенс“ в Берген (Норвегия) – изложбата „Легенди в злато. Тракийски съкровища от България“.
През 2018 г. в музея „Лувър“ в Париж (Франция) е изложбата „Преславското съкровище. Отражение на златното българско средновековие“.
През 2022 г. в Националния исторически музей в Букурещ (Румъния) е изложбата „Съкровището от Свещари – златото на траките южно от Дунав“.
През 2023 г. – 2024 г. в Археологическия музей в Скопие (Република Северна Македония) е открита изложбата „Сребърна Тракия“.
Експонати от български музеи са участвали в още много изложби.
В музея “Гети“ в Лос Анджелис (САЩ) вече е била излагана бронзовата глава на тракийския владетел Севт ІІІ (управлявал около 300 година пр. Хр.) от Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките в рамките на изложбата „Власт и патос. Бронзови скулптури от елинистичния свят“ с експонати от 12 държави.
